Избори 2013: Ще се повтори ли сценарият от 1991 г.?
Вместо да търсим гръцки или италиански сценарий, изборите на 12 май могат да дадат резултат, който в общи линии да повтори ВЕЧЕ ВИДЯНОТО след вота на 13 октомври 1991 г. Сигурно не помните какво се случи – ето ви повече подробности.
Големите партии тогава – едната е същата БСП, а след като ГЕРБ взе синьото, съвсем заприлича на СДС от 1991, бяха на кантар преди изборите. В крайна сметка спечели десницата. Тя взе 34,36% от всички гласове. За левицата останаха 33,14%.
Само ДПС от многото желаещи мина чертата от 4%
Така имахме само три партии с парламентарно представителство. За малко не прескочиха бариерата четири много харесвани иначе партии – БЗНС, БЗНС – Никола Петков, СДС – Център и президентската СДС – Либерали. Те имаха и харизматични водачи, и история, и фенове, но силите им не стигнаха на финалната права, а социолозите се засрамиха, тъй като ги виждаха в Народното събрание. Взети заедно, тези отломки от СДС и казионните земеделци правеха някъде към 15%.
Победа с малко, но завинаги
Обявиха тогава сините. Ала тя се оказа Пирова победа. В смисъл такава, каквато никой не би си пожелал.
ДПС подкрепи, без да участва, правителство на малцинството, оглавено от неподходящия за поста Филип Димитров, когото ГЕРБ в наши дни прати европосланик в Грузия. Съставеният от него кабинет имаше двама неформални лидери – военния министър Луджев и външния Стоян Ганев. Докато се бореше за надмощие с тях и се радваше, че ги е отстранил, Димитров изгуби властта си. Първо беше
предупреден за депесарски шут от Ахмед Доган
Движението за права и свободи беше отчаяно от липсата на адекватност на правителството, особено в сектор като земеделието, който трайно интересува електората на партията. Там бяха създадени така наречените Ликвидационни съвети, които дадоха старта на положението, в което е България в момента – страната, която учеше на зеленчукопроизводство и овощарство цяла Европа днес внася 90% от плодовете и зеленчуците си, изклани бяха милиони животни и затова сега нямаме нито хубаво месо, нито хубаво мляко.
Понеже се заплете голяма ченгеджийница
около замисляна от кабинета тайна оръжейна сделка с Македония, нещата нямаше как да не избуят. Започна медийно вадене на мръсно бельо в кабинета, което достигна до самия премиер. Нещата запомчнаха да излизат от контрол, когато в цялага работа съвсем откровенно се намесиха специалните служби. Както се казва на народен език, тогава всички разбраха, че „отиде конят в реката”. Поради липса на перспектива и от чувство за отговорност президентът Желев свика пресконференция, за да отправи второ предупреждение към властта, че
така повече не може, влязла в историята като Боянски ливади
поради свикването си на моравата пред резиденцията в елитния квартал. Така на 9-ия месец на правителството неговата съдба беше решена. След като се опита да се противопостави на всички с всякакви средства, премиерът Димитров поиска вот на недоверие, който нямаше как да бъде успешен. Правителството му падна скоропостижно.
В последния работен ден на 1992 г. беше избран нов кабинет, оглавяван от икономиста професор Любен Беров – ще рече, че
хватката тип Монти няма защо да я вземаме от италианците, сами сме я измислили
Кабинетът е наричан всякак: програмен, експертен, спасителен. Реално е подкрепян от всички партии, включително от доста хора от свалената „по втория начин” партия СДС. В шеги и закачки и за радост на бизнеса, който нароява купища банки и се обединява в група за натиск Г-13, минават две години на растящи заплати и кредити. В самия край на 1994 г. се провеждат нови избори, на които убедителна победа и абсолютно мнозинство печели БСП. Тя съставя и следващия кабинет.
Древните са казали: нищо ново под слънцето. Но в ръцете на гласоподавателите е да обърнат нещата.