Изцяло нов формат на изпитите след 7-и клас подготвят от МОН
Учениците, които в момента са в 5-и клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7-и клас през 2025/2026. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха представени мерки за промени в училищното образование.
„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, подчерта министър Цоков.
Промени ще има и в националните външни оценявания за останалите класове.
Първата засяга изпитите в 10-и клас и ще бъде въведена още тази учебна година. Националното външно оценяване ще съдържа много повече практически и междупредметни задачи.
От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4-ти клас.
Пак от следващата учебна година учениците в 9-и клас ще решават входни нива по български език и литература, математика и природни науки. Те ще съдържат тестови задачи, насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.
Промените в 9-и клас са част от мерките за подобряване на представянето на българските ученици на международното изследване PISA, тъй като през годините България не показва задоволителни резултати.
„От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не добри резултати.
Затова и още през следващата година ще бъдат въведени национални входни нива за деветокласниците, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на умения в предметите български език и литература, математика и по природни науки“, обясни министърът.
Дългосрочните мерки са насочени към промяна обучението и оценяването така че да намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.
Според министър Галин Цоков е много важно да се разработи визия за рамкови учебни програми, ориентирани към компетентности, и промяната в тях да се случи през следващите години. Необходима е и промяна в оценяването и въвеждане на инструменти за формиращо оценяване. Тази промяна е свързана и с различен тип тестови задачи основно насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.
Предвижда се и включване на български училища в програмата на ОИСР “PISA for Schools”, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.
Утре се очакват данните от международното изследване PISA за тази година.
Конкурси за директори на общинските училища
До дни да бъде публикувана и Наредба 16, което ще позволи стартиране на конкурсите за директори на училища и детски градини, стана ясно по време на брифинга.
Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование
Екипът на МОН вече е готов и с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде разработен с приетите законови промени през 2016 г., но до сега са липсвали действия в тази посока, посочват от министерството.
„За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове“, каза министърът.
Според стандарта качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците.
Предвижда се този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа, допълни министър Цоков. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система.
С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в 4 направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.
Училищата и детските градини ще могат да се фокусират върху онези области, които в най-голяма степен ще им помогнат да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението, решения, базирани на данни.
„Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез Национална програма през 2024-2025, за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/26 учебна година“, разясни проф. Цоков.
Министър Цоков спомена и промените, които екипът му направи през първите шест месеца на управление на министерството като се даде възможност на учениците да се явят на допълнителна дата на НВО, ако са болни, промените в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото образование, както и в тази за кариерното развитие и квалификацията на педагогическите специалисти.
Източник: БНТ