Източноевропейските евродепутати сезираха ЕП за православния Великден

Работата на Европейския парламент забави темпо от миналия четвъртък до вчера. Причината за почивните дни бе католическият Великден, който фигурира като официален празник в графика на европейските парламентаристи. За сметка на това понеделникът, който следва православния Великден, си е нормален работен ден.

Това раздразни изключително много източноправославните страни като Гърция, Румъния и разбира се България. Източноправославните държави сезираха Европейския парламент, за да стане и техният Великден неработен ден. За момента обаче евродепутатите от България, Румъния и Гърция получиха само временно решение на проблема – пленарната сесия, която трябва да се проведе в Страсбург от понеделник 20 април до четвъртък 23 април, ще бъде съкратена с 24 часа, за да може депутатите, които желаят да празнуват православния Великден, да могат да го направят. Всичко това разпалва с нова сила дебата за влиянието на религията върху Европейския парламент и институции. По този повод Етиен Дьо Понсен, посланикът на Франция в България коментира: След последната вълна на разширяване през 2007 г. към семейството на Европейския съюз се присъединиха две нови източноправославни държави – България и Румъния. Така заедно с Гърция, източноевропейските страни станаха три. Те представляват около 8% от населението на Европа. Ето защо е напълно естествено и съвсем законно, трите държави да настояват религиозните им традиции също да бъдат признавани. В крайна сметка, източноправославният Великден е също толкова важен и значим празник, колкото и католическият Великден. В дните около Великден цялата държава на практика спира да работи – тук говоря и за трите източноправославни страни, които споменах. Великден е най-големият религиозен празник, и бих могъл дори да добавя, че за източното православие Възкресението на Христос има по-голямо значение, отколкото Коледа.
Не бих казал, че в Европейските институции съществува напрежение между православни, католици и протестанти. Въпреки това в момента, в който се обсъждаха реформите в европейските институции, вписани в Лисабонския договор, се повдигна изключително оживен дебат, особено по отношение на религията и по отношение на това да бъде ли записана Европа като християнска или не. Спореше и за това дали в текстовете, свързани с европейските институции, да бъде поне споменато, че най-разпространената религия в Европа е християнската. Разбира се, това е малко по-различен дебат, далеч от споровете между източноправославни и католици, но все пак е пример за това как религията влияе на европейските институции. Информацията е на РФИ. Информацията е на БГНЕС.