19min.bg

Кадената вечеря съчетава фолклорните обичаи с църковния календар

В народните традиции Коледа се приема като най-богатия в обредно отношение зимен празник. Денят преди коледа се нарича Малка Коледа. За народните вярвания, обичаи и обредни традиции от миналото, свързани с празника, които на много места у нас се спазват и днес, разказва Силвия Вутева, уредник на Етнографския комплекс в Ловеч.   



Празничната коледна обредност започва на 24 декември. Празникът е строго семеен. Още в ранното утро започва подготовката на трапезата.


Кадената вечеря показва връзката на фолклорните обичаи с църковния календар. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата.



След вечеря всички се събират около бъдника и чакат коледарите, които идват пременени в нови, празнични дрехи. Репертоарът от коледни песни е важен. Вярва се в магическата сила на словото. Специалният обреден хляб се меси винаги от стопанката. Боговицата представлява голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто.



Ястията са 7 или 9 на брой. Задължително присъстват лук, чесън и мед, за да има здраве и домът да е предпазен.



Самата софра на Бъдни вечер в близкото минало – края на 19 и началото на 20 век, се поставя в средата на стаята върху слама.



Традицията за бъдника идва от идеята да се поддържа огъня. Пепелта от това дърво се запазва и напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват уплах и уроки.


Източник: БНР