Как $1 млрд. за ЧиченИца – родното място на футбола и баскетбола и център на Млечния път, бяха платени от Мексико и бяха избити за 3 г.?

Борис Ангелов
Мексико - София

Стара Загора може да се нарича Център на Вселената, но ЧиченИца – Центърът на Млечния път – едно от новите 7 чудеса на света на ЮНЕСКО, е по-интересно място от египетските пирамиди и го гарантирам лично, понеже ги сравнявам като свидетел. Докато постройките в пустинята край Нил са просто апотеоз на манията за величие и култа към личността, мексиканските насред джунглата са удивителен триумф на връзката между човека, природата и науката, особено математиката, както ще разберете от този текст. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Освен че в контекста на Световното първенство по футбол, именно на това място се разиграват първите мачове в историята изобщо, поне 11 века преди някой в Англия да почне на рита топка и да се нарече създател на велика игра, а 12 столетия преди някой в Щатите да започне да цели ринг на височина и да вкарва „кошове”.

Започваме историята отзад – напред: преди 1901 г. американският консул в Юкатан – това е полуостровът, на който се намира ЧиченИца, намира удивителния град на маите насред джунглата. Той се влюбва в мястото, купува го от „местните аборигени” и се заселва със семейството си там. Кани археолози от Харвард, които започват професионално проучване на останките и през 1924 г. са готови със заключенията си, за които после ще разкажем подробно.

Горд с всичко постигнато, Едуард Томпсън предлага на мексиканското правителство да дари огромния си безценен имот. „Какво ще го правим”, отвръщат властите по не най-любезен и още по-малко мъдър начин. И секват ентусиазма на първопроходеца. Наследниците му правят втори опит за дарение и получават втори отказ.

От 70-те години, когато ЧиченИца става световна забележителност, натрупала слава и благодарение на Олимпиадата в Мексико в края на 60-те години, постепенно мястото се превръща в туристически магнит. Хора от цял свят пристигат, за да го видят, холивудски продукции му придават допълнителна мистичност и го правят още по-хитово за гостите. Един от тях, в стила на Благо Георгиев – Джизъса, изписва нещичко на камък в храма на върха на основната пирамида, поради което собствениците забраняват достъпа до пъпа на света, че и на Слънчевата система – защо го наричаме така, ще разберете след малко.

Кадър от 21.12 12

Мексиканското правителство постепенно осъзнава какво е изгубило и когато получава финансовите отчети от непрекъснато нарастващите приходи за допуск на туристите в археологическия комплекс. На наследниците на пионера в изследването на ЧиченИца е предложено да продадат имота. След няколко отказа, преди десетина години фамилията приема да се раздели с безценното си притежание срещу 1 млрд. долара, както разказва нашият водач и професор по археология в 2 университета Серхио.

Бързо пресмятаме, че при 30-те долара вход и над 25 000 посетители всеки ден, тази инвестиция се е върнала в хазната на Мексико за 3-4 години, а допълнителните приходи от данъци върху многобройните търговски обекти в археологическия парк носят още десетки, ако не и стотици милиони долара годишно.

Защо ЧиченИца е толкова ценна?

Помните ли истерията с календара на маите  и края на света на 21.12.12 – тяхната столица ЧиченИца, която се прочу най-много покрай тази дата, е така направена, че в деня на зимното слънцестояние и равноденствие най-ярката звезда Орион застава точно над централната пирамида от археологическия парк, а периодично – на определен брой години, всички планети от слънчевата система се подреждат точно над сградата, наричана от мексиканците Замъка/Цитаделата. Понякога тя изглежда и като център на целия Млечен път, подреждащ се като от снимките на космическите телескопи като ореол над нея. Показваме ви снимка от 21.12.12 г., която дава някаква представа за какво иде реч.

Сградата нарочно е направена така. Нейната основна функция е била религиозна и всички детайли по нея са изчислени с уникална точност при проектирането на целия комплекс още през 7-8 в. след Христа.
Освен местоположението, така че да бъде увенчана с ореола на звездите, тя е направена и с уникална акустика. Целта е била дори и не така силно изречените на нея думи да оттекват на десетки и на стотици километри в околността и това наистина се получава. Винаги за туристите се прави експеримент с пляскане с ръце в основата на пирамидата, за да чуят как звукът се усилва много пъти и се формира точно 13-кратно ехо. За древните хора от околността всичко, казано от върха на пирамидата е звучало като глас свише, глас от Бога.

Числото 13 е едно от онези, на които е посветено цялото здание, защото е свързано с женските цикли в годината. Не е случайно, че на върха на пирамидата има постройка – това е жената, носена от мъжа – голямата сграда. Вътре в малката на върха пък има още по-малка – това е плодът от тяхното сливане – детето.
Изобщо, цялата концепция за храма е направена според златното сечение на човека, което познаваме като картина от Витрувианския човек на Леонардо.

Пак не е случайно, че сборът на всички стъпала, които водят до върха на храма от четирите му страни е 365, колкото са дните в годината.
Изчислени са дори светлините и сенките, които в определени часове от деня са причудливи и наистина въздействащи, особено при спускащите се от върха до подножието змии с глави на крокодили, които са играели ролята на символични пазители на храма.

Тях ги има и по поне една от стените на околните постройки. В сянката на главното здание, близо до него, е разположена правителствената сграда. Интересно е, че там са „царували” 13 едновременно владетели – не един, което е било хитър ход за споделяне на отговорността на ротационен принцип.

Властниците са били доста жестоки – например „короновали” са от бебета децата с рингове, които да пречат да растат главите им. Така се е е осигурявал различен външен вид на управляващата каста и по-голям интелектуален потенциал. За разлика от живеещите извън основния комплекс подвластни, занимаващи се с физическа работа и ядящи главно плодове и насекоми, които са живели от 20 до 30 г. и са били с детска смъртност 50%, ръководителите са се отдавали само на интелектуален труд: астрономия, астрология, математика, теология, философия, политика, хапвали са добре и са живеели до около 40.
Специално за тях маите от ЧиченИца са създали онова, което днес наричаме стоматология и хирургия.
Властниците обаче са били достатъчно мъдри да познават тактиката на моркова и тоягата. Наред с тоягата, във вид на черепни рингове и тежък труд, те са осигурявали на „раята” и „удоволствия” като например жертвопринасянето на един от 13-те владетели годишно.

Другият им „жест” към тълпата са спортните състезания. Маите от ЧиченИца са отделили специално немалко място – 166 на 68 метра, оградено от стени с трибуни на 12 м височина, в центъра на които са закачени отвесни рингове, в които играчите на нещо средно между футбол и баскетбол е трябвало да нанижат топка. Атлетите е трябвало да бъдат много мъдри, защото най-добрия и най-лошия играч са били жертвопринасяни след мач.

Черепите, за чийто растеж са имали специална концепция, оттогава и досега са ключов фактор в мексиканската култура. По стените в ЧиченИца ще видите многобройни изображения – цели стени, които носят спомен за мъртвите.

В Мексико от древността до днес към тях има култ. И навсякъде, включително в и край небостъргачите в центъра на столицата, има многобройни черепи, украсени в цвят и дори с цветя. Защо?
Тъй като, както казахме, човешкият живот на Земята е бил доста кратък, маите са вярвали, че истинският е след физическата смърт. И ако черепите носят добро настроение, то е послание за по-добър път отвъд. Странно е, но толкова отдадени католици като днешните мексиканци, продължават да имат Деня на мъртвите за много важен и много голям празник, макар и езически, и хиляди хора дори спят на гробищата в нощта срещу него, а всички много се веселят.