19min.media

Как чаят спаси Англия?

Чаят бързо се превръща в един от най-ценните ресурси на Британската империя през 18 век. Но той може да е имал и нежелан ефект върху британското население – намаляване на смъртността.

Чаят е бил много неща за времето си – глобална стока, утешителна напитка и дори, в очите на някои бостънци преди 250 години, символ на репресивната политика. Но една роля, която може би не сте приписали на чая, е тази на животоспасяваща здравна интервенция.

В статия в „Review of Statistics and Economics“ икономистът Франческа Антман от университета в Колорадо, Боулдър, дава убедителен аргумент, че експлозията на чая като обикновена напитка в Англия в края на 1700-те години е спасила много животи. Това не се дължи на каквито и да било антиоксиданти или други вещества, присъщи на дафиновия лист.


Вместо това, простата практика да се вари вода за чай, в епоха, преди хората да разберат, че болестите могат да бъдат причинени от водни патогени, може да е била достатъчна, за да предпази мнозина от ранен гроб.

Английската демография от тази епоха отдавна е загадка за историците. Между 1761 и 1834 г. годишната смъртност е намаляла значително, от 28 на 25 на 1000 души. Но в същото време изглежда заплатите не са се повишили много, а стандартът на живот не се е повишил. Всъщност, с възхода на индустриалната революция, все повече хора се стичат в градове, чиято канализация оставя много да се желае. „Бих казал, че това не е решен дебат“, казва Антман. Идеята, че чаят може да е липсващото звено тук, благодарение на необходимостта от вряща вода, се е разпространявала от историците в миналото. Врящата вода убива бактериите, които причиняват дизентерия, която често е била наричана „поток“ или „кървав поток“ в смъртните актове.


С хората, които идват в градовете, за да работят, бихте очаквали, като се има предвид нивото на канализацията, с която разполагат, че големият убиец е водата“, казва Антман. Но това остава малко мъглява идея, интересна на теория, но трудна за доказване.

Антман разработва начин да го тества, като използва подробна географска информация за повече от 400 енории в цяла Англия. В основата на нейното изследване стои едно просто предположение: повече водни източници в една област вероятно означава по-чиста вода. Ако един източник е замърсен, жителите на една енория биха могли да отидат в друга. Нещо повече, ако хората бяха по-близо до изворите на реките – нещо, което Антман прави от височината на енориите – тази вода вероятно би била по-безопасна, отколкото в енориите по-надолу по течението.


Приписвайки на енориите определено ниво на качеството на водата, Антман можел да види дали в районите с по-лошо качество на водата се наблюдава по-голям спад на смъртността, отколкото в тези с добра вода.

От гледна точка на тестването на тази хипотеза, ключовата дата е 1785 г., моментът, в който чаят изведнъж станал достъпен за по-голямата част от британците. Вече имало много неща, които да препоръчат чая като напитка на масите: можело да се направи задоволителна напитка само с малко количество листа, листата можели да се използват повторно за няколко гърнета, а чаят бил потенциално по-евтин от бирата, което било оскъпявано както от сложния процес, необходим за направата му, така и от данъка върху малц.

Но когато през 1784 г. влиза в сила Законът за чая и виното от 1784 г., данъкът върху чая отива от 119% на само 12,5% и потреблението на чай се увеличава. До края на 18 век дори много бедните селяни пият чай два пъти на ден, пише историкът на чая Алън Макфарлейн.


За да види дали тази промяна корелира с намалената смъртност, Antman сравнява смъртността преди и след този преломен момент. За това тя използва забележителната работа на демографите Е. А. Ригли и Р. С. Шофийлд, които в средата на 20-ти век събират енорийски записи от цяла Англия, обхващащи 1541 до 1871 г., включително смъртни случаи.


Както се очакваше, Antman установи, че смъртността е намаляла и в двете енории с добра вода и тези с лоша – но има значителна разлика в размера на спада. В енориите с лоша вода смъртността е спаднала с 18% повече от тези с добра вода.


Нещо повече, тя проучва дали смъртните случаи в Лондон от болести, предавани по вода, като „кървав поток“, и смъртните случаи от патогени, предавани по въздуха, като туберкулоза или „консумация“, са свързани с нивата на внос на чай. Наистина, смъртните случаи от изтичане на кръв намаляха, когато вносът на чай се повиши, докато смъртните случаи от туберкулоза останаха приблизително същите.



  Източник: bbc.com