19min.media

Как Фарма трейд изстреля ресорен служебен зам.-министър, който смята 1 опаковка за 10, за да пуска фейк сензации: Антикорупционно

Едни и същи лекарства за деца, закупувани от държавни болници в България, се плащат на цени с разлика до 16 пъти. В конкретни случаи държавата заплаща около 46 000 лева за медикамент, който в друга болница достига над 150 000 лева. Данните са от официален анализ на Министерството на здравеопазването, представен от заместник-министъра Владимир Афенлиев на 14.04.2026 г., заедно със Станимир Михайлов – бивш управител на НЗОК и настоящ заместник-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на НЗОК.


Ако това е истина, тези числа действително будят притеснение. Но още по-същественият въпрос е кой ги изнася, от каква позиция и защо? Защото човекът, който днес говори за „фрапиращи разлики“ и липса на контрол, е същият, който в продължение на години е заемал позицията, от която този контрол е трябвало да бъде упражняван. И не само това – документите показват, че неговият професионален път преминава през всички ключови точки на системата, която днес публично критикува.


Като директор на дирекция „Лекарствена политика“ в НЗОК Владимир Афенлиев в периода 2020 г. – 30.04.2025 г. е отговарял за управлението и контрола върху разходването на стотици милиони левове за медикаменти (лекарствени продукти и медицински изделия). Данните от проведени от НЗОК спрямо него дисциплинарни проверки обаче очертават различна картина – системно неизпълнение на задължения, над 21 просрочени задачи, липса на анализи и неадминистрирани договори. Това не е единичен пропуск, а модел на бездействие, който на практика обезсилва регулаторната функция на институцията. Именно в периода на Афенлиев и Михайлов се формира среда, в която пазарът на скъпоструващи лекарства започва да функционира без ефективен контрол, а цените губят всякаква предвидимост.


Това са и причините, които водят до прекратяване на служебното правоотношение на Афенлиев със здравната каса. Това се случва едва след приключване на мандата на Михайлов като управител на касата. В НЗОК е свикан безпрецедентен Дисциплинарен съвет, в чийто състав влизат уважавани дългогодишни директори и експерти на НЗОК. Съветът единодушно предлага Афенлиев да бъде уволнен дисциплинарно. Той обаче успява да си издейства освобождаване по взаимно съгласие, вместо дисциплинарно уволнение, за да не му бъде търсена по-късно административна или наказателна отговорност за грубото нарушаване на служебните задължения. Това му отваря пътя за следващата стъпка – Афенлиев преминава в частния сектор. Едва един ден след като напуска НЗОК, на 02.05.2025 г. същият е назначен на трудов договор във „ФАРМА ТРЕЙД БГ“ ЕООД – дружество, което е основен играч на фармацевтичния пазар, върху който Афенлиев е следвало да упражнява контрол до предходния работен ден. Дружеството е собственост на „Ен Ди Инвестмънт“ ЕООД, свързвано с Николай Домусчиев. Тази последователност внася съмнения за сериозен конфликт на интереси.


Именно дружество „ФАРМА ТРЕЙД БГ“ ЕООД е санкционирано от Изпълнителната агенция по лекарствата със Заповед ЗОА-0666/29.10.2025 г. за търговия с лекарства без установен и доказан произход. И тук моделът на взаимодействие между регулатор и пазар става видим – лице, което е трябвало да упражнява контрол, работи срещу възнаграждение за контролиран субект, събирайки и носейки със себе си чувствителна вътрешна информация, контакти и познание за слабостите на системата. Разкрива се тревожна практика – доставки на нерегистрирани лекарства за деца без задължителните сертификати за качество и без проследим произход. В някои случаи са използвани документи, създадени от самите доставчици, които имитират официални сертификати. На практика това означава липса на гаранция за безопасност и поражда обосновано съмнение за нерегламентиран или контрабанден внос. В този контекст проблемът вече излиза извън рамките на финансите и засяга директно здравето на най-уязвимите пациенти.


Санкцията на ИАЛ срещу това дружество не води до прекъсване на дейността, а до нейното преструктуриране чрез свързани субекти. Учредено още през 2017 г. от Афенлиев дружество „Про Хелт Солюшънс“ ЕООД на 29.01.2026 г. получава от ИАЛ лиценз за търговия с лекарства и продължава дейността със сходен профил. Формално различни субекти, но с обща логика и свързаност, продължават да оперират в същия сегмент.


„Про Хелт Солюшънс“ ЕООД е фирма, създадена лично от Афенлиев още през 2017 г. с предмет на дейност внос и дистрибуция на лекарства. През май 2020 г., само дни преди да поеме ръководството на дирекцията „Лекарствени продукти“ в НЗОК, той прехвърля компанията на 23-годишната си дъщеря Йоана Афенлиева, въпреки че дейността ѝ попада пряко в обхвата на дирекцията, която впоследствие оглавява. На 06.11.2025 г. Афенлиева прехвърля дружеството на Валерия Красимирова Христова – съдружник в структура, свързана с бизнеса на Домусчиев.


Три месеца по-късно компанията получава лиценз за търговия на едро с лекарства BG/WDA/MP-0622, включително за имунологични продукти, с практически идентичен профил на този на санкционираното дружество „ФАРМА ТРЕЙД БГ“ ЕООД. Така се оформя затворен цикъл, при който фирма, създадена от настоящия заместник-министър, преминава през семейна и бизнес свързаност и се превръща в оперативен заместител на санкциониран участник на пазара – механизъм, който на практика обезсмисля регулаторните мерки и поставя въпроси за заобикаляне на контрола.


На този фон следва завръщането във властта. Афенлиев става заместник-министър на здравеопазването и член на Надзорния съвет на НЗОК – позиции, които му дават пълен достъп до чувствителна информация. Още в първите си действия той изисква детайлни данни за цените на лекарствата по болници, обемите на доставки, вътрешните механизми на плащане и дори възможности за проверки на пациенти по ЕГН. Това са данни, които по своята същност представляват търговска тайна и защитена здравна информация. В правилен институционален контекст те биха служили за контрол. Поради посочените зависимости обаче те могат да бъдат използвани като инструмент за пазарно предимство. В съчетание с форми на контрол и институционален натиск, информацията може съвсем избирателно да бъде използвана срещу определени субекти, за внасяне на смут и "пренареждане" на участниците в системата.


Именно тук новият анализ за ценовите разлики, изнесен на 14 април 2026 г. от Владимир Афенлиев, придобива друго значение. Изнесените данни са абстрактни и по всичко изглежда на този етап целят само внушение за нередност.


Поставя се въпросът дали подобни действия не създават условия за усилване на влиянието върху пазара на скъпоструващи лекарства и за преразпределение на позиции между участниците.


От правна гледна точка подобни деяния могат да попаднат в обхвата на няколко тежки хипотези – длъжностно престъпление, безстопанственост при нанесени щети на бюджета, използване на документи с невярно съдържание, както и конфликт на интереси при упражняване на публична функция в полза на свързани лица. Защото в крайна сметка данните за ценовите разлики не опровергават предходните факти. Нещо повече - ценовите разлики потвърждават предходните факти и им дават измерение. Стотици милиони левове разходи вече не изглеждат като резултат от неефективност, а като възможен резултат от системно изкривяване на пазара.


Описаната история за лекарствата на завишени цени и такива без доказан произход не е просто история за слаб контрол. Това е история, която показва как контролът може да бъде заобиколен отвътре, когато границата между регулатор и търговец се размива. И когато това се случва, въпросът вече не е дали има проблем.


Въпросът е кой има интерес това да продължи.