Как кабинетът Радев бута цените нагоре, докато уж се бори да ги снижава: Млечната афера
От известно време слушаме за мерки за контрол на свободния пазар в България. Вече е и на лице „защитна“ мярка в млечния сектор.
Идеята звучи просто:
всеки камион със сурово мляко, идващ от друга държава, включително членка на ЕС - Румъния, Унгария и т.н. - да бъде спиран и проверяван на границата.
На пръв поглед - контрол.
На практика - административна бариера, фалити в млекопреработвателния бранш и по-високи цени за потребителите.
Целта уж е да се защити качеството на млякото и българският производител.
Какво реално ще се постигне?
Камиони със сурово мляко ще чакат.
Суровина, която е бързоразваляща се, ще стои на граница.
Производствата ще се забавят, провалят и отчетат загуби.
Цените ще се повишат.
Договори ще се поставят под риск.
А българските преработватели ще станат по-неконкурентни.
Да кажем ясно нещо, което рядко се казва публично:
българското сурово мляко не е достатъчно за нуждите на българската млечна индустрия.
Не е достатъчно като обем.
Не е достатъчно като постоянство.
Не винаги и като качество.
И в повечето случаи - не и на по-висока цена.
Затова голяма част от сектора работи със сурово мляко от други държави членки на ЕС. Не защото някой иска да „убие българското“, а защото производството трябва да работи, клиентите трябва да бъдат обслужени, а продуктите трябва да бъдат конкурентни.
Ако тази мярка бъде въведена, тя няма да направи българското мляко по-добро.
Няма да направи фермите по-ефективни.
Няма да намали цените за потребителите.
Ще направи обратното.
Ще намали предвидимостта.
Ще увеличи разходите.
Ще създаде недостиг.
Ще направи производството по-трудно.
И накрая сметката пак ще бъде платена от потребителя.
Най-абсурдното е, че това се случва в рамките на Европейския съюз и Шенген, където стоките трябва да се движат свободно. Ако всяка държава започне да спира „чуждата“ суровина на границата под предлог за контрол, единният пазар просто спира да бъде единен.
Ние не сме против контрола.
Напротив - контрол трябва да има. За афлатоксини, микробиология, проследимост, качество и безопасност. Но контролът трябва да бъде професионален, риск-базиран и практически приложим.
Проверки при получаване.
Проследимост.
Лабораторни анализи.
Контрол при реален риск.
Еднакви правила за всички - български и европейски доставчици. От това ще спечели както потребителя, така и сериозните производители.
Това е контрол.
Да спреш всеки камион на границата и да го оставиш да чака с бързоразваляща се суровина - това не е контрол. Това е популизъм, който звучи добре в новините, но работи зле в реалния бизнес.
И понеже винаги някой ще каже, че това е „в защита на българското производство“, нека попитаме:
Кое точно производство защитаваме, ако преработвателите останат без суровина?
Кого защитаваме, ако цените се вдигнат?
Как помагаме на сектора, ако го правим по-бавен, по-скъп и по-неконкурентен?
Българската млечна индустрия няма нужда от символични мерки.
Има нужда от качествена суровина, работещ контрол, предвидимост и конкурентна среда.
Всичко друго е добро заглавие за репортаж.
Но лоша политика за реалната икономика.
Огнян Ганев