19min.media

Какво отрязахме от Ф16

   В началото на май за Вашингтон замина българска делегация водена от заместник-министър Запрянов. В състава ѝ влизат командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, както и още двама офицери от командването на ВВС, но няма нито един офицер от авиобаза Граф Игнатиево. Задачата на делегацията е ясна – да бъде орязан пакета по сделката, така че цената ѝ да не надхвърля $1,2 млрд., като в същото време да бъдат запазени базовите способности за изпълнение на задачи „въздух-въздух” и „въздух-земя”, пише aeropress-bg.com.


За дооборудването и осигуряването на експлоатацията на F-16 в България ще трябва да се дадат още около 500 млн. лева. в рамките на следващите три до пет години, показват сметките.

Разговорите, които българската делегация провежда с американската страна, имат силата на промяна в искането за обвързваща оферта и те ще бъдат отразени в проектодоговора, който България трябва да получи през юни.

Разговорите са приключили на 14 май 2019 г. и е бил изготвен протокол за тях, разписан от генерал Стойков. Протоколът, както и искането за получаване на обвързваща оферта и проектодоговора, който САЩ праща в средата на юни, не са секретни.

Източници на АЕРО в МО, запознати с протокола, заявяват, че орязването никак не е било минимално, въпреки клетвите на официалните лица от българска страна, че става въпрос за „изпилване”.

На първо място, България се отказва от цялото управляемо въоръжение „въздух-земя”. В искането за обвързваща оферта бяха поискани 24 броя свободнопадащи бомби Mk 82 (227 kg) с взриватели и шест инертни (учебни) бомби от същия тип, както и комплекти за преоборудването на тези боеприпаси в управляеми – 15 комплекта GBU-49 Enhanced Paveway II (комбинирано лазерно и GPS насочване), още толкова GBU-54 Laser JDAM (комбинирано GPS и инерциално насочване) и 28 малокалибрени управляеми боеприпаси GBU-39. След промяната остават само бомбите Mk 82, както и учебните боеприпаси от същия тип. Намаляват се и бройките на целеуказващите контейнери AN/AAQ-33 Sniper ATP от четири на едва два.

Орязването при пакета „въздух-въздух” също не е било малко. Ракетите AIM-120C-7 стават от 16 на 13, а ракетите за близък бой AIM-9X се намаляват наполовина – от 24 на 12. Секирата е стигнала и до пусковите установки (релси) за ракетите „въздух-въздух” LAU-129 (това са своеобразни преходници между точките за окачване под крилото и самата ракета, защото без тях поставянето на ракетата „въздух-въздух”е невъзможно). Броят им се намалява от 48 (по шест на самолет) до едва 26 (3,25 на самолет). Орязва се и броя на нашлемните системи за изобразяване и целеуказване JHMCS II от 20 на 12.

Намален и е броят на пилотите, които ще преминат през обучение – от 16 на 12. Намален е също и броя на инженерно-техническия състав, който ще премина през обучение – от 75 на 65.

Намаляване има и при броя заявени резервни части и консумативи, които ще се поддържат на склад в България (т.нар. „техническа аптечка”). Например резервните двигатели General Electric F110 се свалят от два на един.

Премахва се и цялото оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане (FOB – Forward Operational Base), което значи, че машините ще са вързани към основната база в Граф Игнатиево.

Двата тренажора, които ще се поставят в авиобаза Граф Игнатиево, ще са от по-нисък клас.

Освен това България е поискала да отпаднат разходите за транспорт на оборудването и въоръжението, което върви с изтребителите, като тази организация и нейното заплащане остава в български ръце и се отлага във времето.

Всичко това е било ясно още на 14 май, а това придава определен комичен привкус на изказванията, които правят официалните лице в България в следващите дни. На 15 май заместник-министъра на отбраната Запрянов заявява, че не било ясно какво точно щели да ни предложат от САЩ. Изказването му е абсурдно, защото той е водил делегацията в САЩ и много добре знае с какъв мандат е заминал и какви неща са договаряни там.

На 31 май пък, министър Каракачанов обеща да се „изпилят” цените, без да се пипа оборудването и въоръжението. Разбира се, възможно е към тази дата той да не е бил информиран за ставащото в САЩ, защото към началото на юли Каракачанов призна, че „изпиляването” е достигнало до броя на поръчаното въоръжение, броя на обучения персонал и други. Прочие, в деня в който Министерски съвет даде мандат за подписване на договорите за F-16, за орязването си призна и заместник-министър Запрянов.