Като сложиха моратуриум върху битовите сметки, да бяха наложили и върху собствените си заплати: Манолова

Пропагандата не пълни хладилниците, а гафовете в социалната сфера стават все повече: Като започнем с лъжата с преизчислените пенсии през януари; „Замразяването“ на сметките на мобилните оператори; Уж поевтиняването на дървата за огрев в края на отоплителния сезон; „Преборването“ на колекторите и монополите; електронните табла с цените от стоковата борса, които трябва да заблудят хората, че това което виждат на таблата са цените, които плащат в магазина. Лидерът на Изправи се.БГ беше категорична, че с пропаганда не се управлява и вместо да има решение на проблемите на хората, предлаганите решения създават още и още проблеми.

От гражданската платформа настояха за отпадане на ДДС върху храните, както и за мерки срещу повишаването на битовите сметки. По думите на Мая Манолова времето на мораториума трябваше да се използва за анализи и законодателни промени, които да решат проблемите с поскъпващите цени. До момента действия няма и хората се притесняват какво ще се случи с тока, парното, водата след мораториума.

Имаше призив от ЕК да бъде премахнато ДДС върху битовите сметки. Ако се спазват сегашните правила, водата ще поскъпне 2 пъти след вдигане на мораториума. И това може да доведе до водни бунтове по оценки на гражданската платформа.

Топлофикация София е във фактически фалит с 1,5 млрд. лв. задължения. Според ръководството на дружеството недовзетия приход от гражданите е 364 млн. лв и ако смятат да ги събират от столичани това би било фатално. Хората няма да имат избор от това да се откажат от тези плащания.

Във връзка с това г-жа Манолова заяви: „Добре е, че депутатите наложиха мораториум върху битовите сметки, но да бяха наложи мораториум и върху собствените си заплати. 700лв отгоре в заплатите на властта е цинично при такава криза.“ Припомняме, че в 45-тия и 46-тия парламент парламентарната група на Изправи се предлагаше намаляване заплатите на депутатите 3 пъти до средните доходи за страната.

Преподавателят в СУ – гл. ас. Страхил Делийски определи българския бюджет като „абсурден, нечовешки, брутално ултрапазарен“. Затова всяко минимално увеличение на подкрепата за някоя група се представя като голямо социално постижение. В Европа държавата преразпределя повече и се дават средно по 20% от БВП за социални плащания. В България тези плащания са няма 12% от БВП. Другите дефицити у нас са при разходите за образование и здравеопазване – смята г-н Делийски.

Голяма част от българите заминават за чужбина, защото българската държава не се грижи за човека и не иска да плаща за социални дейности, за образование, за здравеопазване.

А държавата ни е такава заради насадени парадигми, че „данъците са кражба, държавата е лош стопанин, получаващите социални плащания са паразити, ядем парите на бизнеса…“ – завърши иронично Страхил Делийски.

За финансиста Константин Проданов това е най-асоциалният бюджет на фона на това, което правят другите държави. По думите му имаше две обяснения за бюджета: „От ляво се казваше, че това е най-социалният бюджет. А от дясно критиката беше, че това е най-разхитителният бюджет, ще докара хиперинфлация, тръгнали сме по пътя на Гърция с дългова спирала… А ако човек погледне числата в бюджета може да реши, че е правен от Владислав Горанов. Няма разлика в структурата на бюджета с тези на ГЕРБ.“

Г-н Проданов обори мантрата, че харчим парите на бизнеса с бюджета. От корпоративен данък се очакват 3,8 млрд. лв. или 7% от приходите в бюджет 2022г. А за миналата година физическите лица са платили 23 млрд. лв. данъци, осигуровки, ДДС. И ако бизнесът плаща данък печалба, то хората плащат данък върху целия си доход. За тях няма приспадане на данъци за разходите им.