Клетва застигнала Галев

„Дойде му редът и на Юри. Жоро дълги години го проклинаше и се молеше за смъртта му, но между тях имаше официално примирие. Нищо чудно клетвите на Главният най-накрая да са застигнали Галев“, коментира пред Razkritia.com ексчлен на висаджийските структури, пожелал анонимност.
Култовият самоковски бос и Жоро Илиев преплетоха смъртоносно шпаги през далечната 1995 г. Няколко месеца след смърттa на брат си Васил, Жоро е на косъм от смъртта, след като Галев стреля по мерцедса му. По това време Галев е доверен човек на Иво Карамански, който води открита война с ВИС. Много от заведенията в Самоков тогава се охранявали от едноименната компания, но това не се харесвало на президента на Рилски спортист. 3 години по-късно между него и ВИС обаче било сключено примирие.
Версиите за стрелбата по Юри Галев, който все още се бори за живота си, се множат на всеки час. Разчистване на сметки с Младен Михалев-Маджо и Маргините са най-обсъжданите теми в последните 24 часа от любителите на случващото се в българския ъндърграунд. Полицията работи и над информация за засегнати интереси в бизнеса с дърводобив. Той има и доста дългове като президент на футболен клуб. Възможно е стрелбата да е свързана и пряко с убийството на неговия съсед и бизнес партньор Стоян Стоянов. Той беше разстрелян с автомат Калашников пред два месеца в съседната на Галеви къща. Съществува вариант стрелбата да е била заради селска свада, като той е най-актуален.
Припомняме, че в неделя около 4 часа сутринта неизвестен стрелец откри огън по мерцедеса на Галев. 17 куршума бяха изстреляни срещу емблематичния самоковски бандит. Пет от тях раниха тежко боса, който е и общински съветник от Атака. Продължава да има опасност за живота, след като дори получи инфаркт. Галев е на апаратно дишане, а на близките му не им остава нищо друго, освен да се молят за него.

Ето и "скромната" справка за хайдутските приключения на Юри:

“Аз съм справедлив и избухлив. Тежа 114 кг и мога за една вечер да изпия 3 литра ракия”.
Това е една от редовните реплики на Юри Галев, когато говори за себе си. Представяме ви подвизите на самоковския хайдутин, заради които има сериозно досие в МВР.

Лифтът в Боровец

Последното приключение на Галев бе от 1 февруари т.г. Два дни по-рано 17-годишният му син, също на име Юри, поиска да се вози безплатно на лифта в Боровец. След като двамата охранители не го пускат, младежът вика баща си и двама души от персонала на  неговия ресторант Орлови скали. Следва бой и гардовете се озовават в болница. Екшънът бе заснет от охранителните камери. Галеви - баща и син, както и останалите биячи, бяха задържани. По-късно Юри-баща бе пуснат под домашен арест, променен после в 1000 лв. гаранция. Делото обаче е в ход.

Голи танцьорки на студа

След относително затишие до 2001 г. приключенията на Юри Галев продължават с отвличане на наркопласьор от столичния квартал Св. Троица. При обиск в дома на пострадалия полицията откри дрога и фалшиви долари. През януари 2002 г. следва отвличане на две танцьорки от нощен клуб в Боровец. Свидетели твърдят как са видели Галев и негови хора да извеждат полуголите момичета от заведението при температура от минус 20 градуса и да ги качват в колите си. Танцьорките са докарани в жилището на Галев в София. Едната от тях подава жалба в полицията, че е станала жертва на блудство.

Футболът

“Съдиите трябва да бъдат бити и изнасилвани публично!” Заради тази реплика през 2006 г. срещу Галев бе образувано едно от делата му за хулиганство. Поводът - рефер “ощетил” неговия “Рилски спортист”, който тогава играеше в “А” група. Делото не трогна Галев. Почти след всеки мач президентът на самоковския клуб раждаше по някоя цветиста фраза от рода на “Съдиите не трябва да лапат свирката, а нещо друго” и т.н.
Върхът на футболната му кариера обаче бе белязан не от думи, а от дела. През септември 2008 г. Галев нахлу бос на терена и удари с глава съдията, нахвърли се с юмруци и върху дежурния делегат на мача от юношеското първенство. Пак последва дело, пак за хулиганство, пак стигна доникъде. А Галев коментира случая така: “Не съм си събувал джапанките, а чехлите. Тревата на терена беше много добре поддържана...”

Към София с линейка

“Карай към София!” С тази команда и дуло на пистолет, опряно в челото на шофьора, през октомври 1996 г. Юри Галев записва в досието си и отвличане на линейка. Екшънът се разиграва след негова престрелка с 20-ина висаджии в пернишкия бар Струма. Тогава самоковецът е гръмнат в крака, но не ще да постъпва в пернишката болница, защото се бои, че враговете му ще го довършат на операционната маса. Мелето също завърши без нито един виновен. Галев излезе само невинна жертва, макар свидетели да са твърдели, че самоковците са предизвикали пернишките висаджии да си мерят силите. На Галев му се разминава дори обвинение за отвличането на линейката. “Тъй де - ранен бил човекът, не е знаел какво върши”, сигурно са си казвали следователи и прокурори навремето.