Когато емоцията умре, тя ще ти каже, че нищо няма значение...

Това не е гняв. Дори не е тъга. Моментът, в който спреш да чувстваш това, което трябва да чувстваш… Когато човек погледне към раната си и не изпитва нищо, често това е последната защита на психиката, за да може егото да продължи да функционира. Това е тихият момент, в който животът става механичен. Нещо вътре в теб тихо се е отдръпнало в мрака. Виждал съм това спокойствие да се появява преди сривове.

Защото когато емоцията умре, тя ще ти каже, че нищо няма значение. Подсъзнанието говори чрез символи: познато лице, което изглежда чуждо, огледало, в което няма нищо зад очите. Здравият ум може да усеща болка и въпреки това да остане присъстващ. Така че ако забележиш това спокойствие, не го празнувай. Остани с него. Защото това, което отказваш да почувстваш, не изчезва. То чака. И се връща.

По Карл Густав Юнг

Мария Пенчева