19min.bg

Кой беше Андрей Карлович?

Андрей Луканов е роден на 26.09. 1938 г. в Москва, където баща му Карло е в ръководството на Комунистическия интернационал. Семейството се завръща от СССР през втората половина на 40-те години и установяването на властта на БКП у нас. Докато бащата Карло Луканов е дългогодишен вицепремиер и външен министър на България, синът му завършва престижния Московски институт за международни отношения, където състуденти са му Петър Младенов и бъдещите съпруги на двамата. Едва на 34 години Андрей Карлович става заместник-министър на външната търговия, а на 38 г. (на скандално млада за порядките на онова време възраст), вече е вицепремиер по икономическите въпроси в кабинета на Станко Тодоров. Запазва поста си в следващия кабинет на Гриша Филипов, а вече е и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП – висшето ръководство на партията и държавата. В първата година на правителството на Георги Атанасов се издига до първи вицепремиер, но се задържа на поста само до следващата 1987 г. Понижен е до министър на външноикономическите връзки, но оглавява т.нар. Валутна комисия. Точно това е времето на скоростното натрупване на външен дълг на България – той пораства 4 пъти за 1986-89 г., а част от парите са използвани за т.нар. „задгранични дружества”, които създават в Западна Европа много от държавните фирми, както и службите на комунистическия режим, известни като ДС. След преврата срещу Тодор Живков, който осъществяват на 9-10 ноември 1989 г. със състудента му Петър Младенов, за кратко е секретар на ЦК на БКП. Приятелят му става председател на Държавния съвет на НРБ, а после председател (президент) на Република България, а от 8 февруари 1990 г. Луканов оглавява Министерския съвет. След победата на БСП на изборите за Велико Народно събрание, той съставя втори кабинет, преживял няма и 3 месеца – от 22 септември до 20 декември 1990 г. Той пада, тъй като СДС не желае да заеме оставените за опозицията места в МС. Несбъднал мечтата си да стане коалиционен премиер, Луканов отстъпва, за да даде път на червено-синьо-оранжевото правителство на безпартийния Димитър Попов. Впоследствие е