Кой поряза районните кметове, а сега им се подмазва предизборно?

Изборът на районни кметове беше върнат в Кодекса от Мая Манолова при Орешарски с мнозинството на БСП и ДПС, уж като проява на демокрация. Но тя като законодател не предвиди те да разполагат със собствени бюджети или каквато и да било власт – до степен, че градският кмет разписва не само техните отпуски и болнични, но и отпуските и болничните на всичките им служители – до последната чистачка. Ако някой се бе замислил, това отнема 3-4 часа на ден всеки ден на градските кметове, които биха могли да употребят за борба за чист въздух или за голяма промяна. Ала законодателят Манолова не се е замислила.

А можеше нещата да бъдат променени и тази власт да стане реална – поне чрез управление на собствени бюджети, а не подчинена на мнозинствата на ГЕРБ в градовете, където има районни кметове, а това са София, Варна и Пловдив. И тогава, и сега ситуацията е същата и районните кметове управляват секретарка и пиарка. Ако са много активни и са от партията на мнозинството, могат реално да прокарват проекти. Иначе – никакъв шанс. Мая можеше да направи промяна и не направи. Създаде един мажоритарен избор, при който се харчат много пари и се задоволяват лични амбиции. Дотук.

Затова е доста забавно, че именно Манолова подкрепяла районните кметове. Даже щяла да гласува за Демократична България в Лозенец. От Десницата хубаво й отговориха, че нямат нужда, нито пък ще връщат жестове на БСП по тази причина. Направи го лидерът на ДБ в новия Столичен общински съвет Методи Лалов. Безапелационно. Като истински съдия. Рече и отсече.

Манолова беше принудена да определи за десен кандидата на партията на Бензиновия картел и Софийска вода, която я подкрепя – ДБГ, което е много съмнителна работа, особено поради номинирането му в някогашния Селски район, днес наричан Нови Искър, който е отвъд Околовръстното шосе. Сигурно ще да е забравила, странно за юрист, че нейната ДБГ за разлика от лидерите на Да, България и ДСБ, събрани в ДБ, остана при ГЕРБ и ДПС, разцепи Реформаторския блок и то все заради съдебната система и прокуратурата! Което накара Христо Иванов да напусне поста на правосъден министър, а по-късно Лалов да се откаже от съдийството.

Прости факти!

Снимка: БГНЕС