19min.media

Кой ще носи отговорност за ваксинирането на хора с деменция и умствена изостаналост


„Техният законен представител е служител на дома, той не е медицинско лице. Тук отговорността е съвсем различна от това да вземеш решение за себе си или за детето си. Трябва много добре да бъдат обмислени. На този етап ще се въздържим за тези хора, защото голяма част от тях имат алергии, голяма част от тях имат онкологични заболявания, съпътстващи, имат автоимунни заболявания. За мен решението за поставяне на ваксина трябва да бъде на лекарите, а не наша, на социалните работници.“

Ситуацията се заплита още повече, когато дойде денят Х за ваксинацията, предупреждава Нина Ненкова, ръководител на трите социални институции за пълнолетни с умствена изостаналост в Церова кория.

„Къде ще бъдат ваксинирани, кой ще ги ваксинира? Ако ще е личният лекар – личният лекар на потребителите е един, а на персонала са различни на тези хора, които са заявили. Впоследствие обаче – наблюдението на тези хора, това е друг тънък момент. При нас са с умствена изостаналост и голяма част от тях са с глухонемота, невладеещи жестомимика. Обратната връзка е много деликатна и специфична. Кой ще проследи състоянието им в последствие? Те не са в състояние да кажат какво им е. После кой ще носи отговорността – този, който се е подписал“.


Подобен е и проблемът с ваксинацията в дома за възрастни с деменция в село Горско Косово в община Сухиндол. Управителят Вера Дукова изтъква, че са проведени разговори с домуващите, както и с техните близки по телефона. В дома за дементноболни също има потребители, които нямат близки и за тях решението за имунизацията е на ръководството. Взето е на принципа риск печели, риск губи.

„Риск винаги има от всяка една ваксина. Но ако погледнем от другата страна на нещата, че това все пак са достатъчно възрастни хора, изложени са на риск, тъй като имат редица други заболявания, които, ако бъдат заразени с Covid, биха се усложнили и довели до тяхната смърт, смятаме, че това е по-доброто решение“.

38 са дементноболните в дома в Горско Косово. През миналата година са починали 18 от домуващите. Нямаме причина за смъртта Covid, уверява Вера Дукова и уточнява, че досега домът се е опазил от заразата, случаите са били два - на перачка и на готвачка от персонала. За 20 от домуващите близките са изпратили по пощата писма, в които със свободен текст дават съгласието си за ваксиниране, допълва Вера Дукова. Служителите в дома за дементноболни не са единодушни в желанието си за имунизацията.

„Всеки е на различно мнение. Има хора, които са за ваксинацията. Има хора, които ще откажат ваксиниране. Да кажем, че 50 на 50 е процентът на хората от персонала, които желаят да бъдат ваксинирани на този етап, други предпочитат да изчакат малко във времето“.  

Най-лесно се очертава да се случи имунизацията в старческите домове. В област Велико Търново най-големият дом за възрастни хора е „Венета Ботева“. В късната есен коронавирусът засегна 21 души от 59-членния персонал и 35 от потребителите, като 12 от възрастните починаха от заразата, която усложни придружаващите им заболявания. В старческия дом във Велико Търново са останали 100 жени и мъже, казва управителят Зорица Радловска.

„От персонала има по-голяма активност. Почти 50% от колегите са изявили желание за ваксинация. При възрастните хора може би страхът от придружаващите заболявания - една трета от домуващите. И аз съм сигурна, че след като мине първата вълна, ще има още повече желаещи. Явно хората искат да видят какво ще се случи как ще се случи, а и доста скоро преболедуваха“.

Хората от старческия дом във Велико Търново са благоразположени и си чакат ваксинацията.

„Моята лична лекарка изрично ме е предупредила да се ваксинирам. Каквото има да минава, то ще мине. И в кафез да се скрия, пак ще дойде. Спасението е ваксината“.

„Аз съм един от първите по желание. Аз спортувам и затова при мен нещата са малко другояче. Но болестта не прощава на никого – нито на спортиста, нито на лекаря“.

„Ние сме го изкарали с моя съпруг много тежко. Всеки си преценява, някой може да има нещо, което да го спира, съобщават по медиите за алергии. Всеки за себе си преценява. Ние сме преценили, че трябва. Аз съм в рискова група с белодробно заболяване“.

„Вдигнах температура, никакъв апетит нямах, никакви силички нямах. Това трае цял месец, даже и половина. Такова нещо съм изживяла. Не мога да си помисля, че втори път мога да го изживявам. Получила съм съвет от медицинските лица. Затова реших, че трябва да се ваксинирам“.

Желание, въпроси и опасения има, чакат се отговорите и ваксините.

 


Източник: БНР