Кой спира възраждането на хотел България и как 1 кв.м в София стигна €300 000?

Кой изгони от малкото здание световноизвестния Хор Кавал, който десетилетия наред беше настанен там, за да може областен управител от ДПС да продаде на безценица – за 10 000 лева имота, за който сега се искат 3 милиона лева на свързания с посолството на САЩ частен Център за психологически изследвания?
Защо притежателите не се грижат за имота си, покрай който минаваме по няколко пъти на ден и забелязваме рушащата се мазилка, падналите корнизи и завеси отвътре, празното помещение, което практически не се използва?
Проучване на 19 минути показа, че за решаването на казуса има два варианта. Единият е подялба на парцела, при която ще бъде постигната справедлива и многократно по-ниска цена от исканата за нищожната отломка от 120 квадрата в момента.
Другият и много по-лесен вариант е хотел България да бъде продаден отново в сегашния си насипен вид.
Вече има и интерес от крупни български инвеститори – не, не е Гинка Върбакова, както сигурно си помислихте на първо четене. А са Братята Маргини, които са все по-активни в туризма, и със сигурност няма да се церемонят с никого за нищо.
Въпросът не е за дребните сметки на световнонеизвестната фамилия Инджови и каква невероятна цена биха могли да измислят, а е какво ще получи като резултат София на жълтите павета - какъв вид ще добие хотел България като една от най-знаковите сгради, част от най-забележителния архитектурен ансамбъл на Царя,най-централния столичен булевард.
Тъй като темата за състоянието на хотел България от години е следена от 19 минути и вече извоювахме той да не бъде надстрояван, ние няма да спрем да питаме всички засегнати страни – държавата, общината, собствениците, защото ни пука за нашия град.
И за България. Защото съдбата на хотел България прилича на съдбата на цялата страна: тъкмо някой пожелае да оправи нещата, и се намерят дребни търговци, не казваме търгаши, със своите още по-дребни сметки. Та стигаме до изречението, определящо цялата ни история: „И след това станало още по-лошо”. А може да стане по-добро...
Следва продължение