Кой за какво се бори в Брюксел?

60% от българите не са разбрали кой за какво се бори на евроизборите. Това показва проучване на БНТ.
За всички, които не са наясно за какво става въпрос и следователно едва ли ще си направят труда да изберат когото и да било да ги представлява в европарламента, 19 минути си направи труда да проучи платформите на трите основни групи в него.
Европейската народна партия, в която членуват ГЕРБ и Синята коалиция, се бори за безкрайно свободен пазар, въпреки че именно това ни докара до главите глобалната криза. Според десните е крайно време държавните и евроинжекциите в икономиката да се спрат или да се ограничат. Субсидиите, особено в земеделието, да се отрежат. Ядрената енергия се приема с половин уста, а приоритет са зелените технологии и борбата с климатичните промени. Най-неприятната от българска гледна точка позиция, която ГЕРБ ще трябва да превед на българите, особено ако се готви да управлява, е ударно съкращаване на работници, за да се отпуши бизнесът. Лидерите на Европейската народна партия са наричани от Бойко Борисов негови “началници”.
Ако консерваторите не успеят да разбият ЕНП, социалистите ще останат втората по численост група в европарламента. ПЕС, в чийто отбор е БСП, смята, че финансовите пазари трябва да служат на хората, а не обратното. Правителствата трябва да инвестират в икономиките, за да намалят негативите от кризата. Държавата трябва да създаде условия за разкриване на нови работни места и да задейства защитни механизми за останалите без работа и за другите бедни хора. Социалистите в Брюксел се борят за евтина енергия и заради това твърдо подкрепят атомните електроцентрали като Козлодуй и бъдещата в Белене. Акцент за тях са субсидиите в земеделието и за бедните райони – втората програма действа вече в България и донесе над 3 милиарда евро само тази година в нашите региони.
Либералите като ДПС и НДСВ се борят за данъчни стимули на потребителите и спиране на ръста на безработицата. В енергетиката каузата им са възобновяемите източници като вятър, вода и слънце. Либералите нямат нищо против разширяването на съюза, срещу което се изказват народняците.

17% гласуваха на миналите евроизбори в Словакия. Това беше най-ниската активност в историята на вота, пише Файненшъл таймс. Иначе на целия континент от 1979 г. до 2004 г. спадът е с 18%. Средно за ЕС активността последния път е била 48%, без да се отчитат Румия и България, което ще свали още и без друго незавидния процент.
У нас през 2007 г., когато ние се присъединихме към европарламента, беше 28%. Тогава в рамките на около два процента се завъртя челната тройка като първата позиция ту беше на БСП, ту на ДПС, ту на ГЕРБ. Четвърта остана Атака, а НДСВ напук на прогнозите на социолизите взе мандат. Сега обаче вместо 18, избираме 17 евродепутати и според агенция АФИС същите политически сили при това в сходно съотношение ще си разпределят местата.
Най-забавна беше групата на ГЕРБ, където само двама представители знаеха чужд език. А в Брюксел и Страсбург не говорят български.