Колко взеха Доган, Домусчиев и Ковачки от "студения резерв" при Борисов?
Покрай ТЕЦ "Варна" и Ахмед Доган студеният резерв стана гореща тема.
Всъщност няколко ТЕЦ-а, свързани с известни бизнесмени, от години имат договори с държавата да поддържат неработещи мощности в готовност да се включат към електроенергийната система на страната, ако по някаква причина възникне недостиг на ток. Тези договори са много доходоносни, пише Сега.
Има ли "топъл резерв"
Всяка електроенергийна система е съвкупност от мощности за производство на енергия, потребители, свързващите ги електропроводи на различни нива на напрежение и различни трансформаторни и възлови подстанции. Процесите са сложни - по едно и също време различни производители и потребители се включват в мрежата, а други се изключват. Нещата допълнително се усложняват, ако възникнат неочаквани сериозни смущения - като аварии и природни бедствия. За да се предпази електроенергийната система от такива рискове, са въведени три нива на защита:
Първичното регулиране и резервиране се осъществява чрез автоматичните турбинни регулатори и техните приставки. То се извършва автоматично и непрекъснато.
Вторичното регулиране и резервиране се извършва от националните и териториалните диспечери на електроенергийната система. Когато се налага, в рамките на 2-3 минути те активират и натоварват високоманеврени мощности - ВЕЦ и/или газотурбинни установки. Това се случва например при авария, която е извадила от строя някоя голяма базова електроцентрала или при внезапно изключване на големи фотоволтаични и ветрови генериращи мощности. Тази намеса е ограничена в рамките на до 10 часа, след което трябва да се премине към мярка №3
Третично регулиране и резервиране, или "студен резерв". Диспечерите на електроенергийната система го използват, когато възможностите на вторичното регулиране са се изчерпали или са недостатъчни. Тогава на помощ идват топлоелектрически централи, които са способни да осигурят необходимата мощност в продължение на 2200 до 3800 часа - според заданието на ЕСО.
Европейското правило е, че студеният резерв трябва да бъде в рамките на най-голямата единична генерираща мощност в националната електроенергийна система. За България тази мощност е 1000 МВт - всеки от двата блока на АЕЦ „Козлодуй”.
Студеният резерв преди
До 2013 г. студеният резерв беше определян със заповед на министъра на енергетиката в размер до 1000 МВт. Средствата, с които се заплаща осигуряването на „студен резерв” на съответните производители, се събират от всеки всеки краен потребител чрез цената за достъп до електропреносната мрежа, тоест този разход се добавя в крайната цена на всеки един потребител на електрическа енергия в България. С цел намаляване на крайната цена на потребителите със заповед на министъра на енергетиката от юни 2013 г. студеният резерв беше намален на 500 МВт. През същата година Електроенергийният системен оператор започна да провежда търговете за студен резерв, като КЕВР определя горна граница на цената за МВтч. В периода 2013-2018 г. основните доставчици на студен резерв, определени чрез конкурс, бяха генериращите мощности от централи на Христо Ковачки (ТЕЦ “Бобов Дол”, „Брикел”, Топлофикация-Русе, ТЕЦ „Марица 3”), Кирил Домусчиев („Биовет”-Пещера), ТЕЦ „Свилоза” и държавната ТЕЦ „Марица Изток 2”. В следващата таблица са показани сумите, които всички потребители са заплатили за осигуряване на студен резерв в периода 2013-2017 г.