Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

Срокът, в който да го направи, е уреден в правилника на парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника). Самото решение пък се публикува в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след обнародването (чл. 14, ал. 3 Закон за КС).

Начинът, по който КС е формулирал диспозитива на решението си, дава основание да се приеме, че от него следва и друго, с уговорката, че пълният и точен смисъл може да се изясни със сигурност едва след като той публикува и мотивите си. КС задължава парламента да уреди „правните последици от прилагането“ на противоконституционния закон. Така изглежда, че той не възприема разбирането, застъпвано от немалко конституционалисти, че ролята на Народното събрание след като КС „отмени“ даден закон се изчерпва с това да приеме нова заместваща норма. Защото последиците от прилагането включват всички правоотношения, включително и тези, довели до вреди от прилагането на противоконституционния закон.

Край на 25-годишното възстановително действие на решенията на КС

През 1995 г. КС излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), в което заяви, че след като той обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ, се възстановява действието на редакцията на дадените норми отпреди отмяната.

Преди 25 години той мотивира виждането си така: „С влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон, се отменя не само неговото действие и създадената от него правна уредба занапред, но и отменителното му действие спрямо предходния действащ закон. В този случай се създава възможност за поява на законова празнота. Създава се и опасност от нарушаване или застрашаване на конституционно установени права и интереси. Остават висящи правни отношения и спорове, съдебни дела и други спорове. Смущава се и съществуващият правов ред и правната сигурност. Открива се възможност отменителното действие на противоконституционния закон спрямо отменения или изменения от него действащ закон да продължи за неопределено време след влизане в сила на решението на Конституционния съд. От друга страна, Конституцията не съдържа разпоредба, която да задължава Народното събрание в определен срок да се произнесе по обявения за противоконституционен закон. Това състояние е нетърпимо и е противоконституционно, защото не отговаря на духа и на разпоредбите на Конституцията“.

През годините обаче възникнаха случаи, при които старата редакция на нормата, чието действие се възстановяваше по силата на това правило, всъщност се оказваше също толкова несъответстваща на Конституцията, колкото и отменената от КС.

Затова сега КС приема точно обратното – решението му няма възстановително действие, т.е. не връща предходната разпоредба на мястото на обявената за противоконституционна. Това означава, че настъпва законова празнота, която КС вече задължи на конституционно ниво Народното събрание да запълни.

Обратна сила за някои решения на КС, защото е недопустимо да са удар в празното

Какви са правните последици от решенията на КС в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт решение на Народното събрание или указ на президента? Това е последният въпрос, който ВАС постави пред КС.

И отговорът, който получи гласи: „Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във формален смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента са невалидни от момента на влизането им в сила“.

Народното събрание приема множество подобни решения – например за избор на управител на БНБ, на членове на Министерския съвет, на собственото му ръководство. Един от последните подобни казуси, които се поставиха пред КС, беше за решението за отстраняване на Валери Жаблянов от зам.-председателския пост в парламента. То не беше отменено, но много юристи застъпваха виждането, че и да беше, това на практика няма да породи правен ефект, а решението на КС се свежда до празна декларация за незаконосъобразност. Аргументите им бяха, че подобни актове имат еднократно действие, което се е осъществило, а решението на КС, с което са отменени идва едва след това и действа само за напред.