Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

Царският казус

Най-много коментари в публичното пространство обаче предизвика въпросът, поставен от състав на ВКС. Той поиска от КС задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията и попита: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.

Повод за него е висящото пред ВКС дело за „Царска Бистрица“. Това е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са последиците от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).

Диспозитивът на решението на КС на пръв поглед не съдържа пряк отговор на въпроса, защото КС никъде не говори за законите с еднократно действие. Давайки своето тълкуване на чл. 151, ал. 1, изр. трето от Конституцията, той говори за всички закони, когато казва, че за заварените правоотношения, предмет на висящи съдебни спорове, противоконституционният закон не се прилага. Т.е. може да се приеме, че това се отнася и до тези с еднократно действие. Така ВКС няма да може да приложи ЗОДСИСБЦ по делото за „Царска Бистрица“, а именно той е едно от основанията, с които държавата се легитимира като собственик. Това не предопределя изхода от спора, тъй като двете страни изтъкват и други основания, на които всяка от тях притежава т. нар. царски имоти.