Конституционният съд увеличи тежестта си в баланса на властите: Проф. Даниел Вълчев
Препечатваме интервюто на проф. Даниел Вълчев пред журналиста от „Дневник“ Петя Владимирова по повод Решение № 3/2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд. Припомняме, че диспозитивът на Решението гласи:
„1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”
Как оценявате важността на решението на КС?
- Това решение на Конституционния съд е едно от най-важните в историята на този орган. Неговото значение далеч надхвърля повода за образуването му - едно от делата за т. нар. „царски имоти“, висящо пред състав на Върховния Касационен Съд. Няма да се спирам сега на строго юридическите последици от решението, които съвсем не са маловажни. Те тепърва ще бъдат предмет на анализи и вероятно ще предизвикват дискусии. Ще обърна внимание само на три въпроса, които според мен заслужават специален коментар, тъй като всички те (макар и в различна степен) засягат не само теми от строго правен характер, но са и с важни последици за публичния живот в страната.
Ако трябва да обобщя в няколко думи - с това решение КС разшири собствените си правомощия и така значително увеличи своята тежест в баланса на властите.
Ще повлияе ли това решение на изхода на делата за царските имоти?
- Няма да бъде сериозно да правя анализ на сложни граждански дела, които не познавам в детайли. Въз основа на публично достъпната информация бих могъл да кажа следното. Държавата е завела ревандикационни искове (по Закона за собствеността това са искове на собственика да си върне своя вещ от лице, което я владее без да има основание за това - бел.ред.) срещу наследниците на българските царе Фердинанд и Борис III. С тези искове държавата претендира, че е собственик на различни недвижими имоти, като твърдените основания за тази претенция са най-общо две групи.
Първо, твърди се, че българските царе Фердинанд и Борис III (респективно техните наследници) никога не са били собственици на тези имоти, като се търсят аргументи в юридическия характер на цивилната листа на царете в съчетание или не с твърдения относно правния статут на т. нар. Интендантство.
Втората и по-солидна група твърдения са, че макар и станали собственици, към един по-късен момент те са престанали да бъдат такива, най-общо по две причини - заради отчуждаване по силата на нарочния закон, приет през 1947 г., (независимо от това, че през 1998 г. той е обявен от КС за противоконституционен) и/или на основание на изтекла придобивна давност.
Ако влезем в дълбочина, вероятно ще се окаже, че по всяко от висящите дела има редица усложнения, от значение за преценката на съда.
Дискутираното решение на КС не би могло да