Конституционният съд увеличи тежестта си в баланса на властите: Проф. Даниел Вълчев

предреши изхода на висящите граждански дела. То обаче дава отговор на един от най-важните (с оглед претенцията на държавата) въпроси - какво е правното значение на Решение № 12/1998 г., с което Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис III и на техните наследници е обявен за противоконституционен. Даденият отговор е, че от момента на влизане в сила на настоящата конституция през 1991 г. този закон („фактически“, ако следваме стилистиката на КС) е престанал да е част от българския правен ред. Иска ми се да вярвам, че това решение ще окуражи съдилищата да решат тези дела по наистина справедлив начин.

Но нека пак да кажа - значението на това решение на КС далеч надхвърля цитираните спорове. С това решение КС разшири собствените си правомощия и така значително увеличи своята тежест в баланса на властите.

Това не е ли малко пресилено?

- Преценете сами. Нека да започна с един на пръв поглед незначителен въпрос от процесуално естество. С определението си за допускане на искането на състава на ВКС, КС промени досегашната си практика, според която състави на ВКС и Върховния административен съд (ВАС) могат да сезират КС само с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, тоест с искане за обявяване на противоконституционност на закон, но не и с искане по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, тоест с искане за абстрактно нормативно тълкуване на конституционни разпоредби. Трябва да признаем, че досегашното разбиране намира известна подкрепа в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Такава позиция застъпиха в особено мнение към определението за допускане и трима от конституционните съдии.

Не оспорвам, че в този случай КС беше в правото си да промени своята практика и съм изложил аргументи в тази посока в моето правно мнение по делото. Но макар и принципно допустима, промяната в практиката означава нещо много важно - занапред състави на ВКС и ВАС могат да сезират КС с искания за абстрактно нормативно тълкуване на Конституцията. По този начин значително се разширява кръгът от субектите, на които е призната тази възможност, а това може да доведе до по-голям брой конституционни дела и по-големи възможности на КС за създаване на тълкувателна практика. Стига, разбира се, върховните съдии да се възползват от възможността.

А кои са другите въпроси, които определяте в този аспект като важни?

- Вторият въпрос, който според мен заслужава специално внимание, е застъпената в решението теза, че няма и не може да има решение на КС без правни последици и в резултат на това - изводът, че част от решенията на КС имат обратно действие (действие ex tunc). Както е известно, по правило решенията на КС действат занапред (ex nunc) (аргумент чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията). Имайки предвид това положение, в теорията са поддържани различни виждания за правното действие на решенията на КС, с които се обявяват за противоконституционни закони с еднократно действие.

Според някои популярни мнения тези решения имат само установителен характер (В. Мръчков, Я. Стоилов и др.), а според други - исканията за установяване на противоконституционност на такива закони са дори недопустими, защото решението по тях не би имало правен смисъл (П. Пенев).

В дискутираното от нас решение КС приема, че всяко негово решение има правни последици, с аргумент, че в противен случай КС не би могъл да упражнява "основното си предназначение". Това пък до голяма степен предпоставя извода, че част от решенията на КС имат действие ex tunc (обратно действие).

Какви проблеми ще реши това, че част от решенията на КС ще имат обратно действие във времето?

- Според мен в тази част решението ще предизвика почти толкова проблеми, колкото решава. Тези проблеми следват не толкова от самия извод за действие ex tunc, колкото от недоизяснените понятия, с които КС борави, както и от възприемането на момента на влизане в сила на действащата Конституция като критерий за вида правни последици от решението на КС.

В новото решение КС затвърждава словосъчетанието „закони във формален смисъл“, което няма очевидно съдържание и обем и е било исторически натоварвано с различен смисъл. Самият КС го е употребявал и по-рано, визирайки законите за бюджета (Решения № 17/1995 г., № 1/2011 г. и № 8/2012 г.). В новото решение КС отново говори за "закони във формален смисъл", приравнявайки последиците от тяхното обявяване за противоконституционни с последиците от обявяването за противоконституционни на ненормативни актове на НС и на президента. Причината за това е, че според КС „закон във формален смисъл“ означава закон, който (макар и формално да се нарича така и да е приет в съответствие със стандартната законодателна процедура) не съдържа общи правни норми.

Използването на словосъчетанието „закони във формален смисъл“, за да се означат едновременно законите за бюджета и законите, които не съдържат общи правни норми, е в някаква степен объркващо. Бюджетните закони наистина установяват правни норми с ограничено във времето действие, но това далеч не се отнася за всички установявани от тях норми. Наред с това наличието на ограничен времеви хоризонт на действие само по себе си не превръща една обща правна норма в норма от друг вид.

КС не дава еднозначен отговор и на въпроса кои от останалите закони (извън „законите във формален смисъл“) имат еднократно действие, какъв е критерият за такава преценка, какви групи са те и има ли различие в последиците от обявяване за противоконституционен на такъв закон от съответната група. Създава се впечатление, че по отношение на всички тях отнемането на правната им сила действа занапред.

Така се стига до три вида последици от решението на КС за обявяване на закони с еднократно действие за противоконституционни:

- за ненормативни актове, приети преди 1991 г., действието е подобно на действието на установително съдебно решение, с което се прогласява нищожност;

- по отношение на същите актове, но приети след 1991 г., действието е близко до действието на конститутивно съдебно решение, с което се унищожава правен акт, но пък с обратно действие към 1991 г.;

- и по отношение на закони, които са нормативни актове, действието е на общо основание като при конститутивно решение за унищожаване на правни актове, тоест ex nunc (действие занапред - бел. ред.).