Коронавирусът по български или чии сметки не излязоха

се позалежаха в отделенията. А така оборот не се навърта, особено при цена на пътеката от 680 лева. При средна продължителност на пролежаване от 5 дни, заразените с коронавирус заемаха леглата за две, три и дори четири и повече седмици. А всички други отделения бяха затворени, дори спешността намаля наполовина, а страхът на хората ги накара да не си и помислят за прегледи и операции. Което пак удари оборота. И така през април голяма част от лечебните заведения успяха да заработят по-малко от половината от определените им обичайни бюджети. Имаше и изключения, които плачат за надлежни проверки, тъй като не е ясно как точно общински болници и такива по рехабилитация, които бяха затворени със заповед на здравния министър, не се посвениха да отчетат надлимтна дейност. Само можем да спекулираме колко в действителност се надписват отчетите в „мирно“ време.

Дотук нищо за самите пациенти и техните здравни потребности. Те не са важни за системата. Вероятно и затова така прехваленият лесен достъп до специалисти у нас, който наистина е лесен (стига да не сте жител на село в Ломско, Шуменско, Хасковско или на община Девин), не носи кой знае какви здравни ползи, ако съдим по показателите за заболеваемост, смъртност, предотвратима смъртност и средна продължителност на живота, които отреждат на страната ни последните места в Европа.

И като стана дума за смъртност – починалите у нас от началото на годината до средата на май са по-малко през всеки един от месеците в сравнение със същия период на миналата година. Според предварителните данни на НСИ разликата е чуствителна – 6 %. През 2019 г. са починали 46 576, а през 2020 – 43 607 за периода януари – май, като спадът е рекорден и в сраевнение с последните 5 години. Дори в седмиците с пик на заразени и починали от коронавируса и в тези докато болниците практически не лекуваха друго, освен Ковид-19, намалението е между 3% и 4%. Излиза, че затрудненият достъп до болница по време на пандемия не само не е бил животозастрашаващ, ами се оказва животоспасяващ. Или грубо казано: по-малко оборот – по-ниска смъртност. Което още веднъж показва колко „добре“ и в полза на кого функционира иначе достъпната ни и прераздута болнична система.

Автор: Жулиета Недялкова, http://skener.news

 Снимка: Bloomberg