Котката ви ходи при непознати? Експерти предупреждават за хора, които примамват чужди домашни любимци

Ако котката ви напоследък се прибира по-късно от обикновено, отказва храната си или се връща у дома с необичайна миризма, възможно е да е станала мишена на т.нар. „съблазнител на котки“.

Експерти предупреждават, че хора, които на пръв поглед имат добри намерения, примамват чужди домашни любимци със скъпа храна и лакомства.

Притеснени собственици разказват пред Daily Mail, че са забелязали как котките им рязко наддават на тегло, преди да разберат, че съседи тайно ги хранят. В някои от най-тревожните случаи стопани твърдят, че любимците им впоследствие са били отведени и никога не са се върнали.

Колин Бъчър, експерт по издирване на откраднати животни от The Pet Detectives, казва, че някои от тези хора просто „умишлено си затварят очите“ за последиците от действията си.

По думите му всяка седмица той разговаря средно с около трима души, които твърдят, че са осиновили „бездомна“ котка, появила се в градината им, без да проверят дали тя вече има собственик.

В социалните мрежи любители на животните дори се шегуват с т.нар. „система за разпределение на котки“ и насърчават други хора да хранят и приютяват котки от квартала.

Бъчър обаче предупреждава, че има и „истински престъпници“, които съзнателно се опитват да откраднат домашните любимци на съседите си.

Ан Бенет разказва пред Daily Mail, че е осиновила котката си Кали от приют през 2016 г., когато животното било на две години.

„Тя беше в приюта повече от шест месеца, защото е много независима, не обича да я вдигат на ръце и преди да я погалиш, трябва първо да ѝ позволиш да подуши ръката ти“, обяснява Ан.

През годините семейството се местило няколко пъти и след като се установявало на новото място, винаги позволявало на Кали да излиза навън през деня.

Проблеми със съседи нямало до края на 2021 г., когато Ан и партньорът ѝ се преместили в сегашния си дом в Чешър.

„Мисля, че около три месеца след като се нанесохме, забелязахме, че тя започна да качва килограми и стана по-дебела, отколкото някога е била, въпреки че хранителният ѝ режим не се беше променил“, разказва жената.

„Първоначално мислех, че партньорът ми тайно ѝ дава допълнително пакетче мокра храна, но той не го правеше.“

Месеци по-късно партньорът на Ан случайно се заговорил със съседите на тема „бездомни котки“.

„Партньорът ми им показа няколко снимки на нашата котка. Тогава те казаха, че са я виждали да яде храната, която оставят за таралежите, и че винаги била гладна за месото, което слагали навън“, разказва тя.

Той ги помолил да се опитат да не оставят месото „за таралежите“ на място, до което котките могат да достигнат, тъй като теглото на Кали вече започвало да буди тревога.

Притесненията на Ан станали още по-сериозни, когато открила малка Facebook страница, посветена на спасяването и храненето на бездомни котки.

Там тя намерила снимки на Кали, публикувани от съседа ѝ с въпрос дали животното е бездомно.

„Имаше леко плашещи коментари, в които хора насърчаваха съседа да я хване и да я заведе на ветеринар. Те казваха, че са опитвали, но тя била прекалено бърза“, разказва Ан.

„Точно това беше най-страшното, защото я виждахме как минава през живия плет в нашата градина към тяхната, а от другата страна те всъщност са се опитвали да хванат нашето момиче!“

Ан не смята, че съседът е действал злонамерено, но след случилото се вече е много по-внимателна, когато позволява на котките си да се разхождат навън без надзор.

Говорител на Кралското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (RSPCA) заявява:

„Бихме посъветвали хората да не хранят котка, за която смятат, че принадлежи на някой друг, без разрешението на нейния собственик.“

„Котките може да имат специфични хранителни или медицински нужди и храненето на чужда котка може да попречи на грижите, които нейният собственик полага за нея.“

От RSPCA подчертават още, че „котките по природа са любопитни и може да посещават други домове“, но това не означава непременно, че някой умишлено се опитва да ги отнеме.

Според Колин Бъчър обаче има и хора, които преминават границата между добронамерената намеса и съзнателното престъпно поведение.

„Сред огромния брой хора, които умишлено си затварят очите, се крият и истинските престъпници – „натрупвачи на животни“, известни още като „колекционери“, казва той.

По думите му тези хора обикновено следват сходен модел на поведение и имат своеобразен „комплекс на спасител на котки“.

„Започват, като насърчават котката на съседа да посещава градината им по-често, оставяйки ѝ храна“, обяснява експертът.

„След това махат нашийника на котката и ѝ дават ново име. После я насърчават да влиза в дома им или просто я вземат и я прибират вътре, където я задържат за неопределено време.“

Бъчър твърди, че многократно се е сблъсквал с подобни случаи и всяка седмица участва средно в около шест разследвания на спорове за собственост върху котки.

Основни признаци, че някой може да се опитва да открадне котката ви

• прекарва все повече време извън дома;
• променя хранителните си навици;
• прибира се с необичайни миризми;
• проявява агресия към други домашни любимци;
• става безразлична към собствениците си;
• прибира се без нашийника си.

Една от жертвите на подобна практика е Лий Колинс от Дидкот, Оксфордшър, който смята, че котките на майка му са били откраднати именно по този начин.

Той разказва, че подозренията се появили, когато двете котки спрели да се хранят у дома в продължение на дни.

Ситуацията станала още по-тревожна, когато по-възрастната котка изчезнала за няколко дни.

„Майка ми видя публикация във Facebook от съсед, който живееше зад нея и търсеше собственика на котката“, разказва Лий.

„Те се били грижили за котката, която била болна, в продължение на няколко дни, но искали истинският собственик да се появи, за да я заведе на ветеринар.“

„Тя беше бясна, когато котката се разболя, защото ветеринарят подозираше, че животното е било ритнато или ударено от някого. Освен това беше разстроена, че им е отнело толкова време, преди да се опитат да се свържат с някого за състоянието ѝ.“

Няколко месеца по-късно котката изчезнала напълно и не била открита въпреки продължителното издирване.

„Няколко месеца по-късно тя се засече с порасналия син на съседите, към които имаше подозрения. Той ѝ каза, че родителите му са се преместили преди месеци – точно по времето, когато двете котки изчезнаха“, разказва Лий.

Наталия Каменова