Котките с достъп навън драскат по-малко мебелите и са по-спокойни през нощта

Един от големите въпроси за собствениците на котки е дали домашният любимец трябва да живее само вкъщи, или да има възможност да излиза навън. Ново изследване показва, че достъпът до открито пространство може да намали някои нежелани поведения при котките.

Проучването, публикувано в Applied Animal Behaviour Science, установява, че котките, които имат възможност да излизат навън без надзор, по-рядко проявяват разрушително поведение. Най-ясно това се вижда при драскането на мебели, както и при прекомерната активност и мяукането през нощта.

Изследователите са анкетирали 7793 собственици на котки в САЩ и Канада. Резултатите показват, че при котките, които живеят само на закрито, драскането на мебели е най-често срещано – 48,5% от стопаните съобщават за подобен проблем.

Според водещия автор д-р Лий Нийл от Университета на Гуелф в Канада причината може да е, че котките не разполагат с подходящи места за естественото си поведение. Те драскат, за да поддържат ноктите си, да се разтягат и да оставят мирисови и визуални сигнали. Навън имат повече възможности да го правят върху предпочитани повърхности.

Учените обаче предупреждават, че свободното пускане навън не е универсално решение. Някои проблемни поведения могат да намалеят, но други да се увеличат, като значение имат полът на котката, броят на животните в дома, здравословното им състояние и начинът, по който им е осигурен достъп навън.

Темата остава спорна и заради безопасността. Според цитирани данни котките, които живеят само на закрито, имат средна продължителност на живота 15–17 години, докато при котките, прекарващи значително време навън, тя може да бъде 2–5 години, основно заради по-високия риск от инциденти и заболявания.

Специалистите подчертават, че естествените потребности на котките могат да бъдат удовлетворени и вкъщи – чрез драскалки, катерушки, игра, места за укриване и достатъчно възможности за изследване на средата. Друг вариант е контролиран достъп навън, когато условията го позволяват.

Изводът на учените е, че няма един подход, подходящ за всички котки – стопаните трябва да съобразят решението както с характера и нуждите на животното, така и с безопасността на средата.

Наталия Каменова