Ковачки в международно разследване за скрити 30 млн. евро в емисии

Въздействие върху околната среда

Няколко различни български институции отричат да са отговорни за факта, че ТЕЦ-овете „Бобов дол“ и „Брикел“ са подавали занижени данни за въглеродните си емисии.

Консултантът на Green and Fair Соколовски смята, че отговорността е или на ИАОС, или на Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“, но допълва, че „те ще прехвърлят топката помежду си, както правя аз сега към вас.“

Изпълнителният директор на ИА „Българска служба за акредитация“ Ирена Бориславова първоначално се опита да обвини ИАОС, но след това обеща, че ще проучи въпроса.

Изпълнителният директор на ИАОС Росица Карамфилова-Благоева каза, че институцията не проверява директно точността на данните за емисиите, а ги приема, ако „изчисленията са направени от акредитирана лаборатория и докладът е надлежно верифициран.“ Тя заяви, че ще бъде потърсена отговорност от ИА „Българска служба за акредитация“.

Според Михаил Бъчваров, който е заемал длъжността заместник директор на ИАОС между май и октомври 2020, правителството е правило опити да елиминира независимите експерти, които биха могли да създадат проблеми.

„Да речем, че в момента [позицията изпълнителен директор на ИАОС]… e нещо като временно назначение и директорите се сменят на всеки шест месеца,“ коментира той.

Според Бъчваров той е бил уволнен малко след отстраняването на тогавашната директорка Мануела Георгиева, с която той е работил по-рано в Министерството на околната среда. „Мисля, че това беше политическо решение. (…) Правителството не е заинтересовано да има експерти на определени постове.“

Георгиева не отговори на неколкократните ни запитвания за коментар по темата.

Подаването на занижени данни също така подкопава Схемата на ЕС за търговия с емисии, която е ключова част от стратегията на съюза за постигане на нулеви емисии до 2050 г. Системата е замислена така, че да предлага икономически стимули за замърсителите да преминават към по-зелени източници на енергия, но работата й е съпроводена от множество обвинения за измами, които ощетяват данъкоплатците с милиони.

В България неверните данни за емисиите са отклонили приходи от държавния бюджет, които иначе е трябвало да бъдат инвестирани в нисковъглеродни технологии. През 2019 общите приходи на държавата от разрешителните й за въглеродни емисии са 439 милиона евро, но през следващата година те спадат до 206 милиона.

Фалшивите данни „представляват загуба за държавата на тръжни приходи от продажба на европейски разрешителни за емисии на въглероден диоксид,“ казва Ван ден Плас от Carbon Market Watch, като допълва, че Европейската комисия може да проведе разследване дали българските власти са в нарушение на законодателството на ЕС.