Лавров и Блинкен се срещат за важни преговори между Русия и САЩ в Женева

Руският министър на външните работи Сергей Лавров и американският му колега, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, се срещат, за да обсъдят предложенията на Москва в областта на сигурността и да установят дали може да се постигне споразумение за намаляване на напрежението с НАТО.

Двамата високопоставени дипломати ще водят разговори в швейцарския град Женева, като се очаква по-късно същия ден да обявят публично резултатите от обсъжданията си. Тази среща е последната от поредицата дипломатически срещи, проведени след като Русия представи два проекта за договори, единият адресиран до Вашингтон, а другият - до НАТО, които според нея ще намалят риска от конфликти на европейския континент.

Преди срещата в петък обаче Блинкен предупреди, че шансовете за постигане на споразумение все още са малко вероятни. "Не очаквам никакъв пробив", каза той, като заяви, че срещата ще бъде възможност да се види "какви изводи е направила Русия от тези дипломатически контакти".

Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова дневният ред ще включва "обсъждане по същество на двата проекта на основополагащи документи", както и резултатите от неотдавнашните преговори със САЩ, НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). По-рано този месец заместникът на Лавров, Сергей Рябков, заяви, че Западът на практика е отхвърлил предложенията на Русия, като добави: "Не виждам причина да седнем в близките дни, за да се съберем и да продължим същите дискусии.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг разкритикува исканията на Москва, заявявайки, че страната няма право на вето върху усилията на Украйна да се присъедини към блока и че няма да приеме "двустепенна" система на членство, която не позволява разполагането на войски в някои държави.

Русия настоява, че мерките са необходими, за да се избегне конфликт, а президентът Владимир Путин заяви, че Западът е "измамил" Русия, като е дал гаранции през 90-те години, че блокът няма да се разширява в пространството, останало след разпадането на Съветския съюз. Впоследствие бяха приети Полша, България, Румъния и балтийските държави.