Лъжат, че България внася азербайджански газ: Христо Казанджиев

През последните години си говорихме много истини, полуистини и откровени лъжи по отношение на природния газ. Дойде момент, в който всички тези неща трябва да се изяснят и да станат ясни пред българското общество, с какви тежести и отговорности се е натоварила България и „Булгартрансгаз“. Това каза енергийният експерт и координатор на сектор „Енергетика“ в ПП „Републиканци за България“ Христо Казанджиев в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV1 и TV+.

„Основният документ, който формира бъдещето на компанията след 2017г. е прословутият меморандум или споразумение разписано между България и „Газпром“. В средствата за масова информация беше пусната информация, че този документ е разписан от г-жа Теменужка Петкова, а в последствие се появи информация, че е подписан от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“. Независимо кой го е подписал, това е поемане на един инвестиционен ангажимент, който е твърде голям за българските условия и мащаби“, заяви Казанджиев.

Енергийният експерт сподели, че това е практика, която се налага от десетки години да се подписват политически документи с икономически ангажименти насочени към държавните компании. И припомни, че такива са били ангажиментите на времето с „Булгартрансгаз“ и тази практика продължава. „Трябва да се види какви са ангажиментите поети от България“, каза той.

„Вторият документ, който е изключително важен е този, с който да се даде финансово-икономически анализ, изготвен от „Булгартрансгаз“ преди взимането на крайното инвестиционно решение, за да се види как мениджмънтът е стигнал до една такава колосална сума при реализацията на проекта, при условие, че е добре известна стойността на изграждане на газопроводите в България. Важно е да се разбере колко е прието да струва 1 км, а не реалната цена“, подчерта експертът.

„Изключително важно нещо е има ли проучване за референтната цена на един линеен километър. Малко преди реализацията на този проект, „Булгартрансгаз“ реализира един друг проект, малък по мащаби, но част от „Турски поток“, който в цената беше с 40-50% по-ниска от тази на „Балкански поток“.

По думите му ключов момент е да се разбере „Балкански поток“ част от „Газов хъб Балкан“ ли е или класически транзитен газопровод, който преминава през България.

„Освен, че няма отклонения, какви ангажименти са свързани с ползването на капацитета на този газопровод. На входа на „Турски поток“ капацитетът е 90% предоставяне на „Газпром“, а на изхода не се знае какъв е, защото е функция от проекти. Една група от документи, която обхваща периода от момента на взимане на политическото решение за реализация на проекта до получаване на строителното разрешение. Това е един комплекс от документи, които очертават цялата структура на проекта. От него ще се види много ясно и определено какви са ангажиментите на България, какви възможности има за модернизация, т.е. за развитие на този проект за доставки на природен газ възможно ли е това, трябват ли някакви допълнителни договорки с „Газпром“ и т.н.“, каза Казанджиев.

„Подозирам, че ангажиментите по отношение на „Газпром“ са твърде ангажиращи, като газопроводът да се използва изцяло от руска страна или е контролиран от техни фирми. По отношение на него България не упражнява суверенни права или по-скоро суверенните права на „Булгартрансгаз“. Крайно време е този проект, който е в изключителна вреда на България е да се обективират нещата. В резултат на реализацията на този проект България и „Булгартрансгаз“ затъна в дългова спирала, от която ми се струва, че много трудно може да излезе.

Трябва да се види по документи как така „Булгаргаз“ купи целия проект за изграждането на „Южен поток“- България, в това число и земите, през които трябваше да мине този газопровод бяха придобити от тях. Реално погледнато едно от обясненията беше, че имат готов проект. „Балкански поток“ като проект беше изграден на основата на проектната документация на „Южен поток“- България, от компресорна станция „Провадия“ до сръбската граница. Ако хората наложат двете карти на „Балкански поток“ и на „Южен поток“ - България ще видят, че трасетата съвпадат едно към едно“, добави енергийният експерт.

„В началото на проекта „Аркад“ не е споменал, че ще изпълнява поръчката с подизпълнители. Впоследствие се нароява група от 8 подизпълнители, които имат собствени и т.н. по веригата. Много е любопитно да се проследи плащането на сумите към основния изпълнител, от там към неговите подизпълнители и ще се установи, че работата, която е извършена от подизпълнителите на този изпълнителите е с 40% по-ниска от тази, която са получили от основния изпълнител. Разликата от този процент я прибира „Аркад“, като се предполага с голяма степен на вероятност, че зад тях седят интересите на „Газпром“.

Един от възможните буфери за понижаване на цените на природния газ за България е ефективният внос на азербайджански природен газ на пазара в страната ни, в порядъка 1 млрд. В тази връзка е крайно належащо да се фуксира в максимална степен изграждането на връзката Стара Загора- Комотини“, изрази мнение Казанджиев.

„Към настоящия момент, лъжите които се разпространяват, че България внася азербайджански природен газ са недопустими, защото имаме един фиктивен внос, но реални разходи за доставка е елемент, който трябва да се изследва.

Вторият буфер е възможността за достъп на България до някакъв терминал за втечнен природен газ, за да се възползва от сезонното намаление на цените. Това е въпрос на политическа воля и активност на политиците, но събитията, които се случват в момента не ме карат да бъда оптимист“, изрази позиция Казанджиев.

На въпрос дали служебно правителство би могло да натисне „Булгартрансгаз“ при положение, че хора от ГЕРБ са бетонирани там Христо Казанджиев заяви: „Ролята на „Булгартрансгаз“ за осигуряване на доставки на природен газ от внос са по-ограничени. Основните лостове в тази посока са в „Булгаргаз“, който трябва да проведе съответните разговори за ползване на терминал за втечнен природен газ в Турция, който има техническа връзка за доставка. Има възможности и те трябва да се оценят, но при това зациментиране на ръководствата в държавните дружества, аз не съм оптимист, че това ще се случи“.