Le Monde даде за пример България как Радев е спрял закона за вкарване на журналисти в затвора

Както посочва председателят на Лигата за правата на човека Оливия Вене, целта на подобни действия по време на извънредна ситуация е легитимна, но те трябва да бъдат постоянно оценявани заради опасенията, че „ще забравят да ги отменят, след като кризата отмине“. Според адвоката, призивите за спазване на карантината са необходими, но „никой не иска да бъде създадена полицейска държава“. Други експерти с основание изразяват същите съмнения, но в Испания няма време за дебати: препълнените болници не могат да се справят, броят на смъртните случаи нараства всеки ден.

Същата е ситуацията в Италия, където никой не е против присъствието на военните по улиците и предаването от телефонни оператори на държавни органи информация за движението на гражданите. Във Великобритания, която е толкова горда със своята парламентарна демокрация, решението за карантина, прието окончателно на 23 март, не повдигна възражения досега: „Дейли телеграф“, вестникът на десните консерватори, беше единственият, който нарече това решение „край на свободата“.

За разлика от това всички други медии подкрепиха решението на Борис Джонсън, за което настояваха лекари и учени, и дори лидерът на опозицията Джереми Корбин не оспори този избор. След това последваха други мерки: от 26 март британската полиция може да наложи глоба за напускане на дома без основателна причина или за срещи на повече от двама души. Засега гражданите не трябва да попълват специални сертификати, както във Франция, но в някои графства се въвеждат допълнителни мерки: например в Дербишир полицията използва дронове, за да гони хората, които се разхождат в националния парк в Пик Дистрикт.

Във Финландия вълната на недоволство след изолацията на 25 март в целия столичен регион Уусимаа се разсея бързо: сега в името на правото на живот 1,7 милиона жители вече не могат да напуснат домовете си до 19 април. В Норвегия, напротив, въвеждането на закона за извънредни ситуации на 21 март предизвика разгорещен дебат, а премиерът Ерна Сулберг дори трябваше да се защитава срещу обвинения в държавен преврат. В първоначалната версия на документа на държавата бяха предоставени всички права - съдиите и адвокатите се изказаха срещу този карт бланш, а Норвежката адвокатска колегия заяви, че законът отива „много по-далеч от необходимото“.

Недоволството на професионалистите принуди депутатите да поискат гаранция, че законът ще бъде валиден само един месец с възможност за удължаване, контролът от страна на съдилищата ще се засили и най-важното - една трета от гласовете на депутатите ще бъде достатъчна, за да направи всяко правителствено предложение недействително.

Що се отнася до използването на данните за геолокация от мобилните телефони, много столични власти наричат това временна мярка, пише френският вестник. Така че в Германия по време на карантината, въведена на 23 март, която е широко одобрена в цялата страна, политиците, адвокатите и медиите не се уморяват да напомнят, че подобни ограничения могат да бъдат законни само ако са краткосрочни. В същото време използването на биометричните данни беше най-дискутирано: под натиска на обществото министърът на здравеопазването Йенс Шпан трябваше да даде гаранции на онези критици, които се застъпваха за предоставяне на информация на доброволна основа.

В някои случаи незаконните мерки бяха предотвратени в последния момент: в България президентът на социалистите Румен Радев наложи вето на част от законопроекта, приет от консервативното мнозинство в парламента в контекста на извънредната ситуация. Държавният глава отказа да засили санкциите срещу „разпространението на невярна информация“, за което беше предложено затвор до три години. Според него подобен закон би принудил експерти, журналисти и граждани да си наложат самоцензура.

От своя страна Дания преработи законопроекта за извънредни ситуации, който трябваше да позволи на органите на реда да влизат в къщите на хората, които могат да бъдат заразени, без разрешението на съда.