Лихвите по дълга скочиха с 1% при Гълъб-Радев - €100М повече/г.

Защо "НИСКИЯ" дълг на БЪЛГАРИЯ вече ни струва ПО-СКЪПО от този на задлъжнялата ГЪРЦИЯ?

Министерството на финансите преотвори три транша еврооблигации и набра нови 2.25 милиарда евро. На хартия операцията е успешна — силен интерес от инвеститорите и над 2.4 пъти презаписване. Но погледнем ли отвъд техническото изпълнение, макроикономическите факти разкриват сериозна диагноза за фискалното ни здраве.

Реалността е, че България се справи лошо и плаща висока цена заради натрупаните вътрешни рискове. Ето 3 неоспорими доказателства защо последната емисия е червена лампа:

1. ШОКОВО ПОСКЪПВАНЕ ЗА САМО 60 ДНИ ?!

При преотварянето на абсолютно същите емисии спрямо юли, цената на ресурса скочи скокообразно за броени седмици:

• Падеж 2031 г. (кратък транш): Доходността изхвърча от 3.40% през юли на 4.235% през септември.

• Падеж 2034 г. (средносрочен): Скок от 3.90% на 4.608%.

• Падеж 2044 г. (дългосрочен): Увеличение от 4.80% на 5.325%.

Резултатът?

Единствено по тези три транша държавата ще плаща близо 100 млн. евро повече годишно само за лихвени плащания спрямо цените от юли.

2. Парадоксът „Гърция - България“: ДИСЦИПЛИНАТА СРЕЩУ БЕЗКРАЙНИТЕ ДЕФИЦИТИ

Това е най-болезненият шамар за икономическата ни репутация.

За 10-годишния си дълг (падеж 2034 г.) България постигна 4.608% доходност. В същия период Гърция (държава с над 140% дълг/БВП) пласира своя дълг при лихви около 4.44% – 4.54%.

Как страна, сочена доскоро за пример за фискална катастрофа, заема по-евтино от България, която традиционно бе еталон за нисък дълг в ЕС?

Отговорът е прост: пазарите оценяват предвидимостта и реформите на Гърция, докато у нас виждат еоегодни бюджетни дефицити оправдавани привидно с капиталови разходи които в края на всяка година се канцелират и заместват с разходи за заплати в публичния сектор. Дупките по българските пътища си остават, а дългът и привидните псевдокапиталови разходи - нарастват.

3. Изяждане на буферите за текущи разходи

С тази емисия новопоетият дълг за тази 2026 година достигна 6.5 милиарда евро. Проблемът не е просто в сумата, а в дестинацията на парите.

Вместо да финансираме мащабни капиталови проекти и инфраструктура, които да генерират растеж, ние задлъжняваме, за да покриваме хроничните дефицити в бюджета (които по данни на МФ наближават 3.6 млрд. евро към септември 2026 г.).

Изводът:

Външната конюнктура е трудна за всички, но България бързо губи ключовото си предимство — „премията за нисък дълг“. Моделът на „евтиното финансиране“ окончателно приключи благодарение на популистките бюджети и постоянната тенденция за неспиращи дефицити.

Ако не спрем модела „ядене на заем“, лихвите тепърва ще изяждат парите за образование, здравеопазване, бизнес и доходи.

доц. Щерьо Ножаров, икономист