19min.bg

Магистрати – масони не може, а министри – може, защо?

След дълги дебати, предложението от кабинета Борисов 2 да бъде забранено на магистратите да бъдат членове на тайни общества като масонски ложи, беше модифицирано в миналия парламент до задължение да декларират, ако членуват в такива организации. Тогава в парламента се чуха следните изказвания: "Обществото има право да знае кой ще взема решенията в съдебната власт и кой ще диктува какво да се прави там". И също: „Не е въпросът какви са българските масони, не е въпросът, че немалка част от тях са просто едни впиянчени ченгета от ДС, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи. Огромен проблем - реален, не хипотетичен на българската съдебна система е, че част от тези облечени с чаршафи ченгета осъществяват нерегламентирани контакти помежду си на ниво адвокат – прокурор, адвокат – съдия, съдия – прокурор, и като продукт на тези нерегламентирани контакти в България се появяват извънреден брой необективни съдебни решения и прокурорски постановления”.


Въпросът е, ако такава опасност важи при магистратите, тя не е ли с още по-голяма сила застрашаваща нацията и парите на данъкоплатците, ако министри имат зависимости от тайни общества?


Интересен за разглеждане в тази връзка е актуалният казус с отдаването от афиширан шеф на съюза на двете най-големи масонски ложи на суперлуксозен апартамент от 180 кв.м. в комплекса ЕСТЕ на финансовия министър, който го обитава, независимо, че е декларирал общо 3 собствени други апартамента. Известна финансова максима е, че няма безплатен обяд. Вече е налице и информацията с документи за вилата в Ярема на същия масон, в която беше сниман министърът и за която на шега същият министър се пошегува, че „няма къща, но може да става дума за резиденция на министерството”.