Майка към здравния министър: Запалете Фалкона и купете лекарства за децата

„Отправям апел към министъра на здравеопазването (Кирил Ананиев), малко в стила на премиера (Бойко Борисов)… Г-н Ананиев, вместо да губите енергия в това да обяснявате, че не сте запознат с проблемите и не знаете, че те съществуват, запалете Фалкона, качете на него Десислава Атанасова, Таня Андреева, Петър Москов, Даниела Дариткова, Жени Начева, както и всички знайни и незнайни министри, зам.-министри и шефове на парламентарната здравна комисия от 2009 г. насам, и отидете на пазар в Европа (за липсващите лекарства). За да може те да бъдат спасени, да има бъдеще за тях”. Този призив отправи от студиото на „Тази неделя” Симона Караиванова от Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”.

Дъщерята на Симона Караиванова е преборила рака. Тя е лекувана преди 2009 г., когато започват проблемите с медикаментите за болните деца. „Дъщеря ми е лекувана в периода, в който имаше централно снабдяване с такива лекарства . В този смисъл аз съм късметлийка за това, че тогава имаше всички лекарства, които са в основните политики за лечение на левкимия. След 2009 година тези функции бяха иззети и всяка болница започна сама да снабдява с лекарства и да прави търгове”, казва жената.

Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания” е създадено след 2009 г., когато започват проблемите с набавянето на медикаменти за болните деца. През годините майките са се срещали с всички здравни министри и зам.-министри, за да ги запознат с проблема. Зам.-здравният министър Жени Начева е запозната с проблема октомври миналата година. След отворено писмо на Симона Караиванова с над 5000 споделяния в социалните мрежи Начева свиква работна среща в началото на април тази година, а на контролна среща на 17 април обещава, че от 1 май няма да има проблем с медикаментите за онкоболни деца. Лекарства, и то не скъпи и специфични, все още липсват на пазара и/или не се поемат от Здравната каса, твърдят от сдружението.  

„На година се разболяват около 150 деца. Трудно е да кажем колко са, защото лечението продължава понякога две години, понякога три години, а не съществува регистър на децата. Лечението на заболяването е дълго , прилагането на лекарствата е специфично, всяко едно дете, когато оздравее и стане възрастен човек, трябва да има информация какви лекарства са прилагани в миналото за лечението на това заболяване. За съжаление обаче регистър на нашите деца няма”, коментира Теодора Арменкова.