19min.media

Марин Киров: В обществото и парламента няма консенсус за нищо, какво остава за Велико народно събрание

трябва във всяка ситуация на атакувана организирана престъпна група хората да се съмняват, че прокуратурата действа репресивно и без доказателства, само защото някоя заинтересована страна го твърди.
По въпроса какъв да е механизма за разследване на главния прокурор, Киров остро критикува и двете инициативи в този сектор.



“Има проблем с  ефективността и на двете инициативи - на президента за конституционни промени, защото той има право на предложения за промени, но има ли мнозинство и консенсус около себе си и свои идеи и това което прави не е ли отклоняване на обществената енергия и създаване на нови надежди или противоречия. Видяхме началото на дискусията – без конкретни текстове, без негови идеи и предложения, с общи въпроси, изстреляни във въздуха.И аз се съмнявам, че от тази дискусия ще произтече нещо.
Инициативата на правителството също е със спорна резултатност. Първо питат Венецианската комисия (един консултативен с незадължителни становища), после казват, че ще се съобразят безусловно, а напрактика  предлагат един бърз отговор и проект, все едно не са чели препоръките. Този проект няма да бъде одобрен нито от Комисията, нито от протестната общност у нас, нито от по-широк кръг експерти.
Според мен дебатът, по начина, по който се води, в тези различни посокие нездрав.Мисля че може да се следва примера на други държави, като Франция, спокойно може да се предвиди ад хок фигура от Инспектората на ВСС например за конкретен случай, което е възможно само с промени в закона.Говори се за Велико народно събрание, но в този парламент и в обществото няма съгласие за теми за обикновено събрание, камоли консесус за Велико.



На финала на разговора темата беше за изводите от обществената реакция и анализи по предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Киров изрази опасение, че непрекъснатите нападки към прокуратурата ерозират и образа на съда – според него да се внушава, че прокуратурата е безконтролна и всевластна, означава, че се казва, че има няколко безполезни съдебни инстанции и това не трябва да е вярно.



“Случаят Полфрийман се политизира излишно, вместо да се погледнe единствено през призмата на закона, правото и справедливостта. Изведнъж тези, които се произнесоха по предсрочното освобождаване се скриха, бяха героизирани в тесен кръг, а другите, които поискаха възобновяване – прокурорите, отново бяха посочени като лошите в ситуацията. Това е несериозен подход, който дава своите плодове в общо недоверие на хората към институциите.”