Метро с дюшеме и златен пръст: Символите на Доха

Доха е прекрасно организиран град, може би един от най-добре подредените в света, със сигурност в това отношение бие Дубай, с който столицата на Катар винаги се надпреварва. Когато слезете на фантастичното летище с висящите му градини с водопади, буйна зеленина и даже птички под стъкления купол, пристигнали с полет на избраната за авиокомпания номер едно в света местна авиолиния, сте много приятно изненадани, защото излизането от огромната аерогара е почти светкавично. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Няма и десет минути от изхода на ръкава на самолета до качването в колата за трансфер до хотела.

Прекрасните магистрални пътища обикалят огромния залив на катарската столица, осветени като през деня, ако сте стигнали по тъмно и почти цялата дистанция е по крайбрежния булевард Корниш, по който се пътува бързо, удобно и без никакви задръствания, защото движението е прекрасно организирано, а платната са многобройни и много широки.

Цялата обикаляща морето зона е изпъстрена със стадионите от последното световно първенство по футбол, което се проведе преди 2 години по това време в Доха, но покрай нея са и другите основни забележителности.

Първи изниква Националният музей на Катар – Пустинната роза на Жан Нувел – световноизвестната му архитектурна творба, която ококорва очите с размаха на фантазията и на размерите на комплекса, създаден от гениалния архитект и приятел на 19 минути и СЛАВА. Вече разказахме за Пустинната роза в специален репортаж – ВИЖ ТУК!

Ако слезете при него и го разгледате, можете да продължите пътя си с местното метро. От музея до станцията може да ви закара дори безплатен шатъл – електрически голф автомобил, който взема дистанцията за 2 и половина минути.

Влизането в метрото е учудващо, защото размахът е чутовен. Всяка станция е със собствен дизайн, но всичките са с огромни фоайета и са ултрамодерни.

Влакчетата на подземната железница са автономни – т.е. без машинист, скрити зад стъклени прегради и със съвършена точност. Забавно е, че има първа и втора класа, но за разлика от дубайското метро – няма отделни вагони за жени.

И в двете класи подът шашка – перфектно дюшеме. Целият интериор е богат, несравним с което и да било метро в Европа или в Далечния Изток при всичките претенции на остаряващото парижко, миниатюрното и мръсно лондонско, на подредените в Токио и Сеул например, на претъпканото в Пекин и дори на най-бързо развиващото се на планетата и прочуто с ретро интериорите на старите си станции московско.

Следващата спирка на метрото е Сукът – арабският пазар. Той е „понапудрен”, но съдържа и всичко онова, което го има на напълно оригиналните тържища в съседните държави. В центъра на Вакъф сука е разположен един златен пръст – палец, по подобие на прочутото творение на скулптора Сезар, което стоеше с години на Шанз Елизе. Всички преминаващи го снимат и се снимат с него, защото, наред с метрото и Пустинната роза, е символ на катарската столица.

Наоколо малките магазинчета изобилстват от характерната за арабските сукове стока. Най-забавни са бръснарниците, сергиите за рисуване на ръце, както и местата за търгуване с ядки и подправки.

Прави впечатление, че повечето стока на пазара е иранска – Катар поддържа подчертано приятелски отношения с персийската държава, независимо от отношението на други комшии, на Израел или Щатите към Техеран.

Някои работи, които иранците продават, наистина рядко се намират в отворения свят, като например жълтия чай, който се прави от шафран, както и всички други продукти на база на златистата подправка, които можете да си представите.

Следващата и може би най-грандиозна станция на метрото на Доха е т.нар. Даунтаун, която впечатлява с всичко и особено с габаритите си. Тази част, която може да бъде определена като центърА на този град с много центрове, е най-модерна и най-напомняща Дубай, но не е най-интересна за вече посещавалите емирствата туристи, каквито са повечето пътуващи българи, затова няма да се спираме подробно на нея.

На същата станция можете да смените линията с другата, която пък води до бизнес Ситито на Катар. Освен огромните здания на корпорации – местни и световни, наколо ще видите небостъргачите на големите хотелски вериги, както и два мола – по-народен и по-изискан и по стила, и по представените в тях марки. Екстериорът е разнообразен с модернистични пластики с формата на животни – елен, мечка и др., разположени редом с многото поставени в песъчливата почва палми, под които минава перфектна канализация – как ли пък само под дърветата в София не може да бъде прокарана без изсичането им.

Понеже в близост е морето и един от малкото пунктове за пресичането му, над него е опнат фамозен мост, чийто „таван” се използва и за рекламни прожекции, превръщайки се в мега огромен екран над неспирния поток от спокойно движещи се без задръствания автомобили.

Борис Ангелов

Доха - София