Между Кристо и Кристалина: възход и падение БГ

Докато президентът Макрон се възхищаваше на последното творение на гениалния габровец Кристо, който за съжаление не доживя да види Триумфалната арка опакована по своя проект, светът вече със сигурност узна, че почти адашката на художника Кристалина Георгиева и вицепремиерът и министър на финансите в Борисов 1 Симеон Дянков са стъкмявали класацията на Световната банка за правене на бизнес. При това в полза на две държави, към които точно в този момент и САЩ и т.нар. международна общност изпитват най-меко казано недоверие. Едната е Китай, който причини на милиарди хора и на световната икономика Коронавирус19. Другата е Саудитска Арабия, която публикуван тези дни доклад на ФБР уличава като свързана поне с няколко от 19-те терористи, осъществили гибелните за над 3000 души атаки на 11 септември 2001 г.

Ирония на съдбата е такова едно съвпадение на български възход и падение. "Де тоз късмет", гласи народният израз. Хеле пък на празника на вярата, надеждата и любовта и тяхната майка - мъдростта. И също календарно веднага след общия за Кристо - Христо и за Кристалина, която приемаме, че не е Сталинка в оригинал, имен ден Кръстовден. Възходът и падението на една нация, полетът и срамът, така сигурно би обрисувал картината на деня някой класик.

"Каквото посееш, това ще пожънеш", гласи характерната за сезона поговорка, свързана с прибирането на реколтата. Кристо пося нещо гениално - разтвори изкуството в природата, в градовете, в средата на живот на хората, вместо да стои затворено в дворци и галерии. Виждаше го от своя птичи погед и полет, без да е имало дронове в зората на световната му кариера. С това възхити света. И сега жъне безсмъртие, огромно международно признание и му предстои в скоро време на бъде признат за класик на съвременността, в което не можем да имаме никакво съмнение. За унижението, на което абсолютно ненужно и в характерния си стил го подложи българската администрация, та Явашев не искаше и да чува за държавата, нека да разказват нейните представители - примерно Томислав Дончев - предполагаме, че има какво.

"Каквото посееш, това ще пожънеш" важи със страшна сила, но обратна, и