Министър Трайчо в конфликт на интереси за милиард?

Корпоративно оправданите промени в законите за нотариусите и горите, с които започнаха работата си новите депутати, бледнеят в сравнение с поредния – този път грамаден скандал, забъркан около министър Трайчо Трайков.
Бившият управител на ЕVN у нас, който работеше за фирмата допреди месец и половина, обяви, че ... ЕVN влиза в консорциума за строеж на каскадата Горна Арда. Това ще бъде мегапроектът на новото правителство. Вместо предвижданите 310 милиона евро, той ще струва поне 500 милиона евро или 1 милиард лева, призна Трайков, цитиран от в.Телеграф. Възможно е в близко бъдеще стойността му да скочи още.
ЕVN ще участва в консорциум с Алпин Бау като партньор на подопечния на министъра НЕК.
Мъчителната история на Горна Арда е като тази на АЕЦ Белене. Идеята е от времето на Костов. През управлението на Царя каскадата послужи като разменна монета между НДСВ и ДПС. След като БТК бе продадена на Вива венчърс, отпадналата от надпреварата турска група Джейлян бе компенсирана с участие в Горна Арда.
Целта на проекта е 3 язовира да захранят 3 нови ВЕЦ-а. Енергийната им мощ ще бъде 174 мегавата. Каскадата ще бъде изградена за време между 5 и 8 години – колкото АЕЦ Белене.
Хубавата новина е, че Горна Арда трябва да открие между 2700 и 2900 временни работни места в турските райони, където положението е тежко заради срива на строителството, което въпросните региони захранват с ниско квалифициран персонал.
Тъй като Трайчо се яви основен опонент на Втора атомна, интересно е да се направи сравнителна сметка за рентабилността на двата обекта.
Един реактор в Белене ще има мощност седем пъти по-голяма от тази на цялата Горна Арда. При два реактора, колкото се планираше да има централата, излиза, че инвестицията в нея от 3,5 - 4 милиарда евро излиза доста по-изгодна от тази в Горна Арда – цели 40%.
Ако реакторите са четири, както гласят последните сметки за Белене, а стойността на проекта се вдигне на 10 милиарда евро, вложението в АЕЦ отново е по-икономически оправдано.

Австрия беше враг номер едно на АЕЦ Козлодуй и благодарение на нейния натиск не особено убеденият, и с право, ЕС реши да затворим реакторите 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. Енергийната фирма ЕVN, която по случайност е австрийска, получи от царското правителство електроразпределението в Южна България. Като премия на новите собственици на ЕРП-тата бяха държавно гарантирани ненормално високи норми на печалба – близо два пъти над обичайните в бизнеса.
Надписаните сметки на хиляди хора в Пловдив, понеже в Столипиново не се плаща, спирането на тока поради некадърност в комплексите по Южното Черноморие насред миналите усилни летни сезони и куп други грехове на дружеството странно защо не правят впечатление на никое правителство.
Даже при тези “заслуги” шефът на ЕVN стана енергиен министър на България. Това, естествено, бе прието на нож от Русия. Вероятно, за да има мир, Москва и Виена са се разбрали – има Белене, ако има и австрийския мегапроект у нас. Поради липса на друг, се задейства Горна Арда.
Само напомняме, че спрените заради Австрия реактори 3 и 4 в Козлодуй са 14 пъти по-мощни от 3-те нови ВЕЦ-а, а енергията от старата АЕЦ беше с минимална себестойност.
Милиардите загуба са за сметка на българските данъкоплатци!

Магариите на ЕVN не се разиграват само в България. В друга от “колониалните” държави на австрийското дружество обаче се бунтуват срещу него.
На Коледа Скопие и Охрид останаха без ток. Това било заради кражби. По този начин дружеството предупреждавало клиентите си на какво е способно. На 5 януари 2009 г. лично премиерът на Македония Никола Груевски обяви война на ЕРП-то. Той каза: “ЕVN спъва правителството. Компанията трябва да действа отговорно и в съответствие със законовите норми”. Министър – председателят на комшиите осъди “монополното поведение на EVN” като го нарече “най-лошият чуждестранен инвеститор”.
Македонските медии разказаха, че заради надписаните си също като у нас сметки, разгневени граждани са вземали за заложници сътрудници на дружеството. Море от съдебни искове е заведено срещу австрийците. По информация на влиятелния виенски всекидневник Ди Пресе, цитиран от БГНЕС: ”под заплаха е лицензът на дружеството да работи в Македония, съществува реална възможност да му бъдат национализирани електрическите подстанции”.

Западните фирми у нас имат навика да продължават изплащането на възнаграждения на свои бивши служители, които са заели високи постове в държавната администрация, където заплатите не са толкова високи. Не е само от човеколюбие.

Обикновено сътрудниците им не сменят ресора и така се осъществява топла връзка между корпоративните интереси и провежданата от държавата ни политика. Подобни примери имаше в правителствата от последните осем години.