Министерстването 4 пъти нямаше място в живота ми: Н. Тодоров

След няколко дни приключва един период в живота ми, който изначално нямаше място в него.

През последните три години бях четири пъти служебно в министерството на културата.

Защо? Защото исках да разбера, на какво се дължат всичките проблеми в сектора ни и има ли път напред.

Позицията, която няколкократно заемах за по 2-3 месеца, ми даде възможност да събера нужната ми информация и да се опитам да я обобщя, след което да потърся различни решения.

Имах малък, но добър отбор, който ми помогна много в търсенията, независимо дали разбираха за каква идея точно работят. През 2024 разклоних вниманието си в различни посоки, търсейки варианти при различни политически и икономически ситуации. Този път използвах времето, през което не бяхме заети да гасим пожари, за да се концентрирам в един от възможните пътища, който според мен е най-удачен за България, предвид изминатия път през последните 20 години.

Информацията, която успях да събера и идеите, които маркирахме, са малко над 2000 страници. Избирайки най-щадящата от човешка гледна точка посока, успях да синтезирам всичко с помощта на съвременните средства в няколко стотин страници на начална чернова на Стратегия за развитието на Българската култура. Наричам я “на развитието”, защото като такава е описана в закона, а и звучи по-добре. Иначе, верният термин вероятно би бил - “на оцеляването”.

През последните два месеца се постарах да получа и мнението на много от хората в сектора за наличните проблеми и тяхната визия за бъдещето. Интересен феномен за мен беше, че въпреки видимата посока на разруха, която сме поели, имаше и хора - при това не случайни, които не желаеха нищо да се промени и бяха готови на (вербална) агресия, за да предотвратят дори опитите за комуникация с други, които бяха на различно мнение. Но това е нормално, предвид историческите натрупвания у нас.

Този път няма да постъпя като преди, когато оставих след себе си законопроекти, които можеха да предотвратят част от катастрофата, но които никога не видяха бял свят.

Този път ще ви дам една възможна визия за бъдещето. За да дискутирате върху нея, ако решите. Да я променяте според компромисите, които достигнете заедно в дебати помежду си. И при наличие на добра воля от страна на управляващите, да предложите онова, до което достигнете накрая, за приемане, а което е и по-важното - за осъществяване.

Знам, че написаното тук ще се стори за някои прекалено! Но съм се старал да обхвана колкото може по-голяма част от сектора, защото не смятам, че имам право да избирам. Вие, обаче, можете да прецените каква част от това бихте желали (ако въобще) да преведете в реалност. Въпрос на смелост. И мечти.

Основният извод, до който достигнах през тези три години - бъдеще има! Само трябва да сме ясни в преценката и смели в мечтите! А повярвайте ми, знам разликата между илюзия и мечта. Мечтите са осъществими.

Благодаря на всички, с които мислехме в една посока!!! благодаря и на другите, които не ме оставиха да забравя, че човек трябва винаги да се бори за това, в което вярва!

И така, сега мога с чиста съвест да се отдам отново на музиката.

Ще ви очаквам в зала “България”, където едни от най-талантливите хора на България - истински посланици на българската култура - работят за това, светът да ни вижда по начин, от който да не се срамуваме.

------

Стратегическа рамка за дебати - тук:

naydentodorov.com

Стратегическа рамка за дебати – Nayden Todorov