Мистериозна карта от Библия на повече от 400 години посочва къде се е намирала Райската градина
В Библия от 1599 г. е открита подробна карта, която показва къде според създателите ѝ някога може да се е намирала Райската градина.
Картата, озаглавена „Местоположението на Райската градина“, поставя библейския рай във Велика Армения, близо до планини, за които се смята, че изобразяват Арарат в днешна Турция.
Във видео в YouTube авторката на канала Ashleys_AntiqueBibles обяснява, че според картата Едем се е намирал близо до извора на река Ефрат, в подножието на планината.
На картата са отбелязани още Месопотамия, Вавилон, Хавила, Арабската пустиня, Персийският залив и Каспийско море.
Особено важно е, че Ефрат е изобразен като река, която започва сред планините и тече на запад, докато Каспийско море се намира вдясно, тоест на изток.
Това разположение поставя Едем в района на планинските извори, а не под Каспийско море, както са предполагали някои други теории.
Тълкуването се основава на Книгата Битие, където се казва, че една река излизала от Едем и след това се разделяла на четири – Фисон, Геон, Тигър и Ефрат.
Пренесена върху съвременната карта, тази теория сочи към Източна Турция, близо до границите с Армения и Иран.
Старинната Библия е т.нар. Женевска Библия, създадена от английски протестантски учени, които напуснали Англия и намерили убежище в Швейцария.
Историците смятат, че между 1560 и 1644 г. са били отпечатани до 360 000 екземпляра.
Картата „Местоположението на Райската градина“ е копие на карта, създадена от протестантския реформатор Жан Калвин и публикувана за първи път през 1554 г. в негов коментар върху Битие. Тя показвала къде според него се е намирал Едем.
Битие описва река, която преминава през Едем и след това се разделя на четири ръкава.
Учените обикновено приемат, че два от тях са Тигър и Ефрат, докато Фисон и Геон често са били свързвани съответно с Ганг и Нил.
Това обаче създавало сериозен географски проблем, тъй като четирите реки не се събират на едно място.
Според предварително научно изследване на Джъстин Анджелик Уолдън, която преди е преподавала история в Университета на Уисконсин–Мадисън, Калвин предположил, че библейският термин, превеждан като „извори“, може да означава както началото, така и устието на една река.
Затова той твърдял, че Фисон и Геон не са отделни реки, а названия за долните течения или устията на Тигър и Ефрат.
Като разглеждал четирите имена като части от една и съща речна система, Калвин смятал, че е успял да съгласува библейското описание с реалната география.
Неговата теория поставяла Едем твърдо в Месопотамия и го представяла като действително земно райско място, което някога е съществувало, но впоследствие е изчезнало.
„Любопитното е, че картата на Едем показва общото му местоположение, но не очертава границите на оградената градина, като по този начин двусмислено утвърждава едновременно присъствието и отсъствието на рая“, пише Уолдън.
„Някога Едем е можел да бъде точно локализиран, а сега са останали само следи от съществуването му, например четирите реки.“
Хората търсят и обсъждат местоположението на Райската градина от векове, но досега няма общоприето доказателство къде се е намирала.
По-нова теория беше представена през 2025 г. от химическия инженер Махмуд Джаваид от Тексас. Според него Едем всъщност се е намирал край Бахир Дар – плодороден район в Северозападна Етиопия, близо до южния край на езерото Тана, откъдето извира Сини Нил.
Джаваид основава изследването си на внимателен прочит както на Библията, така и на Корана, като анализира описанията на Адам и Ева, реките и самата градина.
Изследването, което не е преминало през научно рецензиране, предполага, че Сини Нил може да съответства на библейския Геон, а водите, изтичащи от езерото Тана, се разделят на няколко водни пътя, които потенциално могат да отговарят на четирите реки, описани в Битие.
В теорията е включена и човешката еволюция. Според нея Адам може да е произлязъл от Homo habilis или от късна форма на Australopithecus в Източноафриканската рифтова долина край Олдувай – район, смятан за една от люлките на човечеството.
Оттам Адам и Ева можели да бъдат „поставени“ във високите части край Бахир Дар – рай на по-голяма надморска височина – преди да се спуснат в Рифтовата долина.
Районът се намира на около 1800 метра надморска височина и е богат на растителност, животински свят и води, включително Сини Нил – характеристики, които според теорията отговарят както на библейското описание на Едем, така и на кораничната представа за райска градина на Земята.
„Всички следи сочат към Бахир Дар край езерото Тана – район с изключителна красота, богата растителност и изворите на Сини Нил, който отговаря на древното описание на реките на Едем“, пише Джаваид.
Геон е описван като река, която обхваща земята Куш – древно название, което често се свързва с Етиопия.
Джаваид използва именно тази езикова връзка, за да твърди, че Геон е Сини Нил, който започва от езерото Тана, преминава на север през Судан и се слива с Бели Нил в Хартум.
„Езерото Тана напълно отговаря на описанието на Едем“, пише той, като отбелязва, че околните височини са обградени от вулканични хребети и дават начало на множество речни системи.
Според неговата реконструкция самото езеро Тана представлява Едем, а Райската градина се намира непосредствено на юг, около Бахир Дар, където реката излиза от езерото.
В Книгата Битие се споменава и „пламенен меч“, поставен от Бог на входа на градината, за да не могат хората да стигнат до Дървото на живота, след като Адам и Ева били прогонени.
Дървото на живота е описано като дърво, чийто плод дава вечен живот. След като Адам и Ева извършили първородния грях, като яли от Дървото за познаване на доброто и злото, те били прогонени от Едем, за да не ядат и от Дървото на живота.
Според теорията на Джаваид „огненият меч“ може да е символично описание на вулканичните хребети около езерото Тана в Етиопската планинска земя.
„Като се има предвид, че долината е заобиколена от исторически активни вулкани, е напълно възможно те да са представлявали пламенния меч, споменат в Библията“, пише той.
Кирил Пламенов