МОСВ е похарчило 18 млн. лв. за фиктивно броене на застрашени видове

Те настояват и резултатите да бъдат подложени на обществени обсъждания на национално ниво, в които да се включват експерти и граждани.

България е задължена да наблюдава природозащитното състояние на видовете и местообитанията, защитени от двете природозащитни директиви на ЕС и да го докладва на всеки шест години към Европейската агенция по околна среда. България вече има извършени две докладвания – едно през 2013 г., а другото през 2019 г. Резултатите от докладването са важни, тъй като те служат за определяне на нужните мерки за постигане на благоприятно природозащитно състояние за видовете и местообитанията, които имат проблеми. На база на тези резултати се определя и как да се разпредели съответното финансиране, така че да бъдат защитени съответните видове и местата, които обитават, обясняват от "Зелени закони".

За да се постигнат истинските цели на опазването на природата и целите на Директивата за местообитанията е нужна обективна информация за състоянието на видовете и местообитанията, на която да стъпят съответните мерки за опазване. Проблемът на първото докладване на България, от 2013 г. бе, че въпреки че бяха проведени мащабни полеви проучвания, самите оценки след това бяха изготвени на тъмно и не бяха обективни, тъй като не стъпваха на реалните резултати от полевите проучвания, а бяха завишени под политическо въздействие. Резултатът е изкуствено завишени оценки, сериозно разминаващи се с научните данни. Например видове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени видове според Червената книга на България, бяха оценени в „благоприятно“ природозащитно състояние. При второто докладване през 2019 г. пък полеви изследвания липсваха изобщо, посочват организациите.