Над 100 лв. дотация на посетител плащаме за Квадрат 500

Почти целият кабинет, включително транспортния и екологичния министър, присъства на официалното откриване на Квадрат 500. Премиерът беше главен герой на събитието. Бойко Борисов, явно чел вчерашния 19’, в който показахме, че напук на всики клетви, в галерията има работи на културния министър Рашидов, се пошегува, че трябва и негови неща да изложат в новото крило.

Веселата част приключва дотук. Оказва се, че държавата вече инвестира 30 милиона лева в проекта, а тепърва ще прави още 1 крило, което Вежди нарече четвърто, нищо че посетителите видяха само 2 като във второто има бая незаети площи. 

Освен тази инвестиция, хазната – сиреч всеки, който плаща данъци в България ще дава повече от 100 лева дотация на всеки посетител в Квадрата. Досега Галерията за чуждестранно изкуство, чийто фонд е основната колекция на музея, приемаше средно годишно по 10 000 посетители, което е над два пъти по-малко в сравнение с годините преди 2009 г. Сега, когато разходите за поддръжка се удвояват с новото крило – бившата сграда на ВМЕИ Ленин, музеят ще трябва да продава над 300 000 билета по 10 лева, за да покрива оперативните си разходи. За избиване на инвестицията изобщо не говорят. А световните музеи от този ранг правят завидни печалби.

Как става това? Музеят на модерното изкуство в Осло – последният голям, открит в Европа, например заложи на голяма подгряваща рекламна кампания, освен на привличането на световен архитект като автор на зданието си. По този начин привлече повече от 2 милиона души в норвежката столица още в първата година на своето съществуване и докара на себе си и на цялата градска икономика огромни приходи от стотици милиони крони. А не е много по-скъп проект от нашия. 

Квадрат 500 не само няма никаква реклама, ами няма концепция нито арт, нито за бизнес, и очевидно ще трябва да бъде сериозно дотиран от пребогатия български данъкоплатец, който не вижда нищо ново вътре – събрани са досега показваните творби от фондовете на НХГ и ГЧИ.

Какво правим, след опоскването й, с Националната галерия – царския Дворец, засега остава загадка. Както и въпросът дали Рашидов ще реализира намеренията си от неговия минал мандат да закрие помещаващия се в половината от зданието Национален етнографски музей.