Над 250 000 българи се разболяват от грип всяка година, 1 500 умират от пневмония: Проф. Коста Костов
Искам да подчертая, че най-ниският брой починали от грип през тези 4 последователни сезона е 15 801 души през сезон 2015/2016 год., а най-високият брой е през сезон 2016/2017 – 24 981 души, цифра, съвсем близо до броя починали от COVID-19 в същата страна до този момент (27 682 души). Съпоставянето на тези цифри обърква дори и мен, който непрекъснато си задава въпроса: защо целият свят изпадна в този ужас, защо не бяхме подготвени за него, кое е различното от предишните години, когато в Европа за един сезон от грип умират не по-малко от 40 000 души, в света между 250-500 000 души, при всички резерви относно регистрацията на всички заболели, които са вероятно многократно повече от регистрираните, но здравните системи въпреки това са успели да се справят? В България сезонните заболявания от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици през зимния сезон.
Когато спрем да се страхуваме, ще излезем от кошмара и ще започнем отново да се наслаждаваме на живота си. Тази наслада угасна в нас. Усещам това и по себе си, защото загубих обичайния си ритъм и поради професията си съм потопен във всеобщия страх на пациентите си, който при някои от тях води до психосоматични прояви. Точно тези прояви нараснаха, а по моя прогноза, ще нараснат оплакванията и на всички други пациенти, които са се затворили у дома, не следват обичайния ритъм на консултации, уплашени повече от вируса, отколкото от хроничното си страдание. Очаквам и от трайното обездвижване да се увеличи и броя на травмите от иначе обичайни движения или спортуване.
- Дойде ли време за отрезвяване и за разхлабване на карантината, и откъде трябва да се започне, за да се нормализира обществения живот?
- За мен тази епидемия и нейният световен политически и обществен отглас са мистерия. Избягвам да говоря за моите рефлекси на медик и рефлексите на медицинската общност, защото ние, медиците, реагираме болезнено на всяка заплаха, която предвещава висока заболеваемост и смъртност. Това е нашата професионална защита и емпатия към обществото.
Искам да мисля като средностатистически гражданин, попаднал в тази анормална обстановка. Като такъв мисля, без да ангажирам никого, най-малкото колегите от експертния съвет, че една от причините е необичайното разминаване между мненията на експертите, което внася значимо объркване не само в обществото, но дори и сред медиците, а най-вече сред политическите лидери, които пък се вслушват в онова, което искат да чуват. Нека си припомним противоречивите послания на СЗО в течение на епидемията, които разколебаха доверието в организацията, защото подведоха дори и световни политически лидери, които изразиха остро недоволството си. В това отношение в редица страни се допуснаха и големи грешки в управление на епидемията.
В България противоречията и разминаванията в позициите разделиха обществото, защото тези остри разминавания се случват не само сред мислещото малцинство от експерти в различни области, но е очевидно дори сред професионалното медицинско съсловие, разделено между Сцила и Харибда. Дори в изказванията на НОЩ започва да се усеща преосмисляне на някои предишни твърди позиции относно въпроса за и против облекчаване на мерките, а дори и по въпросите за контрола на епидемичния процес. Това е движение напред. Струва ми се, че повече хора са прочели доклада на Медицинския експертен съвет и споделените от нас, членовете на съвета позиции, преди повече от месец, че подкрепяйки началните ограничителни мерки, очакваме промяна на същите тези мерки според динамичната експертна оценка на конкретната епидемиологична обстановка.