Над 250 000 българи се разболяват от грип всяка година, 1 500 умират от пневмония: Проф. Коста Костов

При липса на такава оценка и на национално представително епидемиологично проследяване на населението, при липсата на достоверна епидемиологична експертиза, промяната на ограничителните мерки трябва да става много внимателно и на етапи, защото като пулмолог знам какви са белодробните усложнения и не искам да виждам нарастване на пациенти с подобни усложнения. Има кой да решава как и в каква последователност да стане това – първо отваряне на паркове, после на тенис кортове, където има дистанция между спортуващите, после другите спортни площадки, сетне по-малко рисковите групи, по-младите, под 40 години, без хронични болести, после на периоди и по възрастови групи, като за най-последни се оставят хората с придружаващи болести и тези над 65 годишна възраст, при които смъртността е значително по-висока. Това е мислене на глас, което разбира се изисква по-детайлно оформление, но е време отнякъде да се потегли.

Радвам се, че това започва да се случва, защото здравето на човека по дефиниция е комплекс от физическо, психическо, умствено и социално благополучие и с продължителните противоепидемични мерки нарушаваме всеки един елемент от този комплекс, което рискува да доведе до  взрив от неочаквани физически, психически, умствени и телесни поражения, които далеч ще надхвърлят пораженията на коронавируса. Ваксините и достъпното лечение могат да отнемат месеци, може и година-две, че и повече, за да бъдат разработени и тествани, съгласно научните протоколи.

При този времеви порядък, последствията от дългосрочните противоепидемични мерки остават неясни и не знам кой ще спечели от това, но знам кой ще загуби – всички ние, които не вземаме решения, а ги изпълняваме. Като медик, предпочитам всички решения да са такива, че да предотвратим максимално и най-малкия риск за обществото.

- Трябва ли децата да ходят на училище, за да могат родителите да работят, или още е рано за това?

- При децата и подрастващите инфекцията протича съвсем леко и само при изключително редки случаи по-тежко. Но това се случва винаги и във всеки есенно-зимен сезон. Още в началото на епидемията казах в едно мое участие на живо през платформата dir.bg, че младите, които не страдат от хронични болести, трябва да поемат риска да минат през инфекцията, защото при тях тя протича по изключение тежко, нещо, което се случва ежегодно и при обичайните грипни епидемии. Затова олекотяването на мерките е разумно да започне от тях.

- Стана ясно, че нашите болници и нашата здравна система не бяха подготвени за подобна епидемия, въпреки че у нас имаме огромен брой болници и финансирането се увеличава от година на година. Направи ли коронавирусът нашите болници по-адекватни на нуждите на пациентите?

- Нашите болници и екипите в тях бързо се адаптираха към новите условия, но тук въпросът не опира до нас, медиците, които достойно посрещнахме предизвикателствата, а до управляващите, дали политическият елит осъзна какво огромно, решаващо значение има готовността на здравната ни система да посреща изненадващ удар на непознат за нас инфект. Дали ще бъде подготвена в бъдеще повече от днес? Въпросът не е дали медиците и болниците станаха по-адекватни за нуждите на пациентите, а дали политиците ще станат по-адекватни, за да посрещнат въпросите на медиците, които ще им се стоварят след епидемията? Дали ще бъдат достатъчно отговорни към българските граждани, за да поставят най-сетне проблемите на здравеопазването като приоритетни за решаване. Ако няма емпатия към проблемите на здравеопазването от политическата класа, ще има да пати целият народ и в бъдеще, защото ще посрещнем следващото предизвикателство със същата институционална паника, с която го посрещнахме сега.