Над 90% от законопроектите минават без обществено обсъждане

най-тежкият засягаше Закона за БНБ, променен чрез Валутния закон в частта му, засягаща фиксирания курс на лева към еврото. В изследването на националния център това се представя като „опасна тенденция“, която дори отбелязва ръст – в 43-то Народно събрание 35% от законопроектите са предвиждали промени и в други закони, а в настоящото 44-то НС, делът им скача на 37%.

НЕСТАБИЛНОСТ

Изключително лоши резултати отбелязват законотворците по отношение на стабилността на законопроектите – иначе казано, формулирането на ясни цели на законовите промени, планирането на ресурсите, необходими за постигането им, и очакваните резултати. В 87.9% от проектите има заложени конкретни цели. В същото време повечето (67.6%) нямат определени срокове за постигането им, нито са посочени финансови или други средства за прилагането им (77.3%). Същият абсурд се повтаря и по отношение на резултатите – при 71.2% от законопроектите е посочено какви са очакваните резултати, ала при 96.6% не се предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите.

НА ТЪМНО

Законодателите проявяват пълно пренебрежение към задължението си да информират гражданите за своята работа. При 95.2% от законопроектите няма предвидени мерки да бъдат осведомени хората за постигнатите резултати вследствие на предлаганите промени. Не са предвидени изисквания за периодично публикуване на резултатите от промените при 97% от законопроектите. Същото е положението и по отношение на отчитането на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати. Числата са поразяващи, още повече, че само при по-малко от 2% от проектите подобни изисквания не са приложими.

БЕЗ НАУЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Законотворците най-често разчитат на собствени сили, когато пишат предложенията си, без да се ползват от знанията на специалисти. Само при 12.1% от законопроектите вносителите им се позовават на изследвания и научна експертиза при обосноваването им.