19min.bg

Нападнаха и биха кандидат за депутат от БСП


Кандидатът за народен представител от листата на БСП за България в 23-ти МИР в София Никола Попстоев беше нападнат и бит в късните часове на Девети септември. Инцидентът се е случил на ул. Кръстьо Сарафов в столичния квартал Лозенец.



"След боя, който изядох, нараняванията по мен са възможно най-малко, защото на земята заех така наречената ембрионална поза, както й казваме в медицината, коментира Никола Попстоев. Дадох показания в 4-то РПУ, а сутринта до 6 часа бях в Пирогов, имам епикризи. Надявам се полицията сега да си свърши работата и да открие нападателите ми".



Никола Попстоев разказа, че първо е присъствал на тържественото честване на Девети септември на Паметника-костница на Съветската армия в Лозенец. След това с други младежи от БСП са се отправили към Паметника на Съветската армия.


"Там искахме просто да охраняваме паметника. Имаше и кордон от полиция, разказа той. Голяма група от ултра националисти се бяха събрали и създаваха напрежение. Имаше провокации.


Не разбрах точно откъде са тези хора. В продължение на 3 часа - от 19,00 до 22,00 - постоянно ни обиждаха, доста нецензурни изрази летяха по наш адрес. Никой от нас обаче не се поддаде и не отвърна. Когато си тръгнахме, полицията ни съпроводи до метростанцията на Софийския университет. Тъй като живея в долната част на Лозенец, хванах метрото за една спирка до стадион Васил Левски, а оттам - трамвай. Качих се от първата врата, за да си купя билет и не съм забелязал да ме следят, тъй като не съм очаквал такова нещо.


Слязох на площад Журналист - там сигурно има камери и записите може да бъдат прегледани. Аз живея на две преки по-нагоре. Тръгнах по ул. Кръстьо Сарафов. В началото тя е осветена, но след това става тъмна. И когато минах в тъмната част, чух зад гърба ми да се провикват "Сега ще видиш ти!"


Обърнах се и видях, че двама с някаква животинска злоба тичат към мен. В следващия момент усетих удар и паднах на земята. И започна серия от ритници и удари с юмруци. Не мисля, че използваха някакви предмети. Сигурно около минута, минута и половина продължи всичко. Опитах да се надигна, те ме оставиха и тръгвайки да бягат ми казаха: "Предай на приятелчетата си, че това ги чака и тях!". По това съдя, че бяха част от онази група, която ни ругаеше на Паметника на Съветската армия, докато не си тръгнахме от там".