19min.bg

Нараства делът на хората, които имат по-голямо доверие в медиите, базирани в интернет: Екзакта

Разговорът по националните теми доминира пред обсъждането на европейския дневен ред. За пореден път липсват лидерски дебати – това са част от основните изводи от извършеното от Съвета за електронни медии наблюдение на предизборната кампания за изминалите избори две в едно на девети юни.


Близо 60 на сто от българите обаче очакват с интерес провеждането на пряк дебат между лидерите на партиите, които участват в парламентарните избори, сочат данните от социологическо проучване на "Екзакта Рисърч Груп", реализирано по поръчка на СЕМ в периода 28 май – 6 юни сред 1050 пълнолетни в 71 населени места. Над половината от интервюираните казват, че успяват да разпознават фалшивите новини, предаде БНР.

Данните от проучването сочат, че според 44 на сто от интервюираните социалните мрежи влияят на политическите нагласи и на политическия избор на българите, които ги ползват, а според 11% - не влияят изобщо, каза собственикът и управител на "Екзакта Рисърч Груп" Лидия Йорданова. Относно тези 57.2 на сто от хората, които според резултатите се самоопределят като разпознаващи фалшивите новини тя уточни:

"Те са по-скоро заможни, на възраст между 30 и 50 години, висшисти, жители на градовете, на селата, с две думи - елит, който няма как да си признае, че го лъжат, мамят и че става жертва на някакви манипулации и фалшификации".

63 на сто от интервюираните казват, че не проверяват допълнително източника на информация, когато се информират по предизборни теми от социалните мрежи.

Близо с 8 процента нарастват хората, които казват, че като цяло имат по-голямо доверие в медиите, базирани изцяло в интернет, в сравнение с традиционните медии – от 28 процента през март 2021 година, до 36,4 на сто през юни 2024 г. Директорът на дирекция "Дигитални програми" в БНР Иво Тодоров коментира:

"Аз малко съм изненадан от това, че има спад в доверието в радиото, защото според института "Ройтерс", радиото в Европа е медията с най-голямо обществено доверие".

Лидия Йорданова направи уточнението:

"В никакъв случай принципното свиване на радиоаудиторията, което виждаме по време на предизборна кампания и в изборния ден, не отразява общото отношение към радиата, защото ние правим и такива изследвания и замервания - какви са предпочитанията на най-елитните. Радиата и вестниците иманенно присъстват в предпочитанията на най-образованите и водещи прослойки".