Нашите са бели роби в немските кланици

Според правозащитници и деца на работниците са се заразили,  тъй като много от тях са довели семействата си в Германия и живеят в твърде малки жилища с тях и свои колеги.

Според фабриката в един апартамент живеят по 3-ма до 7 души, но Косен опровергава това. При негови посещения в домовете, в които са настанени работниците от България и Румъния, се натъкнал на ужасяващи условия.

    „Това надмина и най-лошите ми очаквания“, коментира пред местни медии брат му – лекарят Флориан Косен, който лекува много източноевропейци, дошли на работа в града им. Стените били в мухъл а хората спели на походни легла.

    „Това обяснява и тежките заболявания на дихателните пътища на много от децата на тези хора“, коментира той.

Десетки работници, деца и дори пеленачета страдат от тежки инфекциозни заболявания на дихателните пътища, с които се сблъсквам през последните години, казва още лекарят. Според него е трудно тези заболявания да се третират с обичайните медикаменти. Не се спазват основни изисквания на защитата на труда – като да не се настаняват много хора в едно спално помещение, да има възможност за проветряване и нормално дълъг работен ден.

Брат му Петер Косен критикува от години остро местните власти. „Липсата им на загриженост не може да бъде надмината“, възмутен е той.  В жилища с по 7-10 души и недостатъчно санитарни условия за всички живеят хора, които биват използвани докрай от местната месопреработвателна индустрия, а дори няма къде да си починат и съберат сили след работния ден, даже напротив – застрашават здравето им, заявява той. „Това са буквално гета“, казва Петер Косен.

    „Който се нуждае от работна ръка от другите страни на ЕС, трябва да поема отговорност за тяхната сигурност, здравето им и интеграцията им. Най-малкото, което трябва да се осигури на тези хора, са прилични жилища на цени, които могат да си позволят. Предприятията и обществото им го дължат“, категоричен е Косен.

Петер Косен създава своята организация „Акция достойнство и спаведливост“ на 6 март в град Лангерих. Целта му е да помага и да съветва работниците от Източна Европа в региона, които са заети основно в кланиците, но и в селското стопанство и домовете за възрастни хора.