НАТО ще увеличава контингента си в България и Румъния: Дер Шпигел

на Запада. Американският президент Джо Байдън предупреди руския си колега Владимир Путин да не предприема военна ескалация. Правителството в Москва отрича наличието на планове за инвазия. То иска уверения от Запада, че ще се откаже от военната си активност в Украйна и Източна Европа и от разширяването на НАТО. Алиансът трябвало да върне частите си на позициите им от 1997-а година.

В началото на 2017-а година НАТО започна да прехвърля войници в балтийските държави и в Полша - в знак на солидарност с тези членки на Алианса, които след анексията на Крим от страна на Русия почувстваха сигурността си застрашена от Москва.

Натовските контингенти в Естония, Литва, Латвия и Полша се състоят от по 1000 души, изпращането на които се извършва на ротационен принцип. В момента Бундесверът участва с 500 войници в Литва и е поел командването на тамошния натовски контингент.

НАТО няма да позволи на Русия да ѝ диктува своите позиции

НАТО няма да позволи на Русия да ѝ диктува своите позиции, даде да се разбере днес новата германска министърка на отбраната Кристине Ламбрехт, цитирана от Ройтерс и Франс прес.

Ламбрехт каза това в Литва, където направи при първото си посещение в чужбина, откакто зае поста, на фона покачването на напрежението между алианса и Москва заради Украйна.

"Трябва да намерим изход от тази напрегната ситуация. Трябва да си говорим, което означава да обсъдим предложенията, които Русия направи. . . но не е възможно тя да налага своите възгледи на партньорите от НАТО", каза германската министърка на отбраната пред журналисти.

Тя подчерта, че за успокояване на ситуацията са необходими както дипломатически усилия, така и надеждни възпиращи способности.

Русия поиска в петък от САЩ и НАТО правно обвързващи гаранции, че ще прекратят военните си дейности в Източна Европа и че Украйна няма да се присъедини към алианса. Това са искания, които Западът на практика вече е отхвърлил, отбелязва Ройтерс.

Новата германска министърка на отбраната посети днес войници от Бундесвера, които са разположени във военната база в литовския град Рукла. Германия изпрати бойни части в бившата съветска република три години след като Русия анексира украинския Кримски полуостров през 2014 г. Целта на мисията им е да задържат евентуална руска атака и да спечелят време, докато НАТО изпрати подкрепления, отбелязва Ройтерс.

Кристине Ламбрехт отказа да коментира публикация в германското списание "Шпигел", според която командващият силите на НАТО в Европа, американският генерал Тод Уолтърс, е поискал алиансът да установи военно присъствие в България и Румъния като това, което вече има в Полша и балтийските страни.

На среща с германската си колега литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас обвини Русия, че се опитва да всее разделение между държавите от НАТО. Алиансът не бива да позволява на Москва да раздели Европа на сфери на влияние, предупреди той.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също се обяви против предложенията на Русия алиансът да се откаже от бъдещото си разширяване в Източна Европа и да оказва военна помощ на Украйна.

"Ние никога няма да направим отстъпки по въпросите на сигурността на своите съюзници или на правото на всеки народ, включително на украинския, да решава собствената си съдба", подчерта Столтенберг в публикувано днес интервю за френския седмичник "Журнал дю диманш". Той отбеляза, че Украйна "е суверенна държава" и съответно има право да се защитава, както е разрешено от Устава на ООН. Тя има право да поиска помощ за това и аз не виждам как това заплашва Русия, която е агресорът в този конфликт."