Не съм бил в интензивно отделение, а в стандартна стая с готини хора: Проф. Чорбанов
Проф. Андрей Чорбанов от БАН пребори коронавируса. Той се лекуваше в болница "Света Анна". Добрата новина съобщи самият той с пост във Facebook:
"Тук съм!!!
Не беше лесно, но не беше и това, което се каза.
Да кажа накратко първо важните неща. Страхотно благодаря на Добро и приятелите от „Св. Иван Рилски“ за бързата и адекватна реакция, хванаха ме навреме. Свалям шапка.
Страхотни благодарности на целия голям екип на „Света Анна“ . Поименно ще спомена само чудесния приятел проф. Костов, хиляди благодарности. Но страшно благодаря на всички други – от Директора на болницата, до лекуващите и всекидневно преминаващи и проверяващи ни лекари, сестри и усмихнати санитари. Не съм бил в интензивно отделение, а в стандартна стая с готини хора. Нямам грам претенции към престоя ми там, хората се стараха много и си свършиха перфектно работата. Дълбок поклон.
Запознах се със страхотни хора измежду болните, видях и други светове. Беше много полезно.
А сега малък коментар за това, което се изля. Във всички свои интервюта никога не съм неглижирал вируса и опасностите, които може да води след себе си. Може да се чуе тук, в профила ми. Напротив, казвах многократно, че рано или късно ще се срещнем, защото не може да се скрием с тези мерки. Повтарях, че с времето на циркулация и милионите срещи може да се очаква всичко. Това и стана. Да, казах, че очаквам тази среща. Не се отричам и от една дума, която съм казал.
Споменавах, че вероятно съм го прекарал. Имах гърлобол и хрема – тежки, но толкова. Не съм си правил тест, мина бързо. Е, не е било това, затова и се заразих.
За грозните информации и лъжи – темата е дълга. Ще разберете скоро. Видях, че има много мръсни медии. Заради лъжите лично оторизирах ръководството на болницата да направи изявление, с това не трябва да се спекулира. Хората бяха адски коректни.
Писаха, че съм настинал на ски. Зимни спортове не понасям, не ходя по снегове, дори и по ТВ не гледам.
И накрая – благодаря не всички вас, които писахте, звъняхте и се интересувахте от състоянието ми. Благодаря на всички, които се молеха за мен и ме споменаваха с добро. Наистина ме трогнахте и дори не знаете, колко задължен се чувствам. Дълбок поклон на всички".