19min.bg

Не само срамежливите деца се притесняват пред публика: Проучване

Дали срамежливостта е нещо, което чувствате, или нещо, което сте? Според ново проучване тя може да бъде и едното, и другото.

Според проучването, публикувано в списанието Child Development на Дружеството за изследване на детското развитие, срамежливостта е типично преживяване, независимо дали е част от личността на детето ви или просто нещо, което то изпитва, когато е пред група непознати.

"Срамежливостта се характеризира със страх и нервност в нови социални ситуации или когато е в центъра на вниманието", казва водещият автор на изследването Кристи Пул, постдокторант на Banting в Университета Брок в Сейнт Катаринс, Онтарио, изучаващ социалното и емоционалното развитие.

За да изследват срамежливостта, изследователите въвеждат 152 деца на възраст 7 и 8 години в лаборатория и им казват, че ще произнесат реч, която ще бъде заснета и показана на други деца, се казва в проучването.


Родителите съобщават за степента на срамежливост на детето си преди началото на проучването, а изследователите проверяват децата за нервно поведение, като например отклоняване на погледа, физиологичните им реакции на опасност чрез електрокардиограма и афективната им реакция чрез това колко нервно е детето, казва Пул.

Проучването разкрива, че около 10 % от децата са показали високо ниво на стрес, произнасяйки реч, както и модел на относително високи нива на срамежливост с течение на времето, според техните родители. Това откритие дава доказателства, че срамежливостта може да е част от темперамента на тези деца, добави Пул.

Приблизително 25 % от участниците в проучването не са били обявени за срамежливи от родителите си, но са показали по-високо ниво на реактивност към социалния стрес от произнасянето на речта, каза Пул.

"Вероятно преживяването на ... срамежливост в отговор на речева задача е сравнително често срещано, нормативно преживяване за децата на тази възраст", каза Пул. "За по-малка група от темпераментно срамежливи деца обаче това, че са в центъра на вниманието, може да е стресиращо във времето и в различни контексти."

Проучването има някои ограничения, а именно, че изследваните деца са предимно бели и от една и съща социално-икономическа среда, казва Корали Перес-Едгар, асоцииран директор на Института за изследване на социалните науки и професор по психология в Държавния университет на Пенсилвания. Перес-Едгар не е участвал в изследването.

"Нуждаем се от по-големи, по-разнообразни проучвания, които да ни помогнат да видим появата на групи деца в различни общности и в достатъчно голям брой, за да можем да проследим колко добре се справят тези деца с течение на времето", каза Перес-Едгар.


Срамежливостта лошо нещо ли е?

Срамежливият характер невинаги е толкова ценен в обществото, колкото по-общителните личности, но това не означава, че има нещо нередно, казва Перес-Едгар.


"На Запад сме склонни да мислим за буйния, общителен идеал", казва тя в имейл. "Трябва да се отдръпнем и да помислим за широкия спектър от черти и техния уникален принос."

Всеки може да се чувства срамежлив понякога в зависимост от обстановката, казва Перес-Едгар. И тези, които са особено срамежливи, често имат щастлив социален живот - просто не е вероятно да са най-буйният човек в претъпкана стая, добави тя.

Но има неща, за които трябва да се внимава. Около половината от най-упорито срамежливите деца развиват тревожно разстройство, каза Перес-Едгар.

"Притесненията възникват при най-екстремните деца, които не могат да преодолеят срамежливостта си и изпитват трудности да функционират в училище, да имат приятели или да се включват в типични дейности (клубове, спорт)", каза тя. "Тогава родителите трябва да помислят за намеса."

Въпреки че срамежливостта сама по себе си не е непременно проблем, семействата трябва да са нащрек за признаци на тревожност особено при срамежливите си деца, каза Перес-Едгар.

"Важно е обаче, че знаем, че не всички срамежливи деца са еднакви и че много срамежливи деца израстват като добре адаптирани възрастни", каза Пул.
Как да подкрепим срамежливо дете

Ако детето ви избягва ситуации, които са важни или биха могли да му донесат удоволствие, защото се чувства нервно, може би е време да се намесите, казва д-р Ерика Чиапини, детски и юношески психолог в Детския център "Джон Хопкинс" в Балтимор.

Това може да означава, че "няма да говорят в клас, ще имат проблеми с намирането или задържането на приятели и няма да се включат в дейности, които иначе биха им доставили удоволствие", каза тя по имейл.

Вместо да окачествявате детето като срамежливо, опишете това, което виждате, и нормализирайте чувствата му - съветва Чиапини.


Тя препоръча да кажете нещо като: "Изглеждате малко нервен или несигурен относно това кой е/какво да кажете. Не сме се срещали с тях преди и това може да е малко неудобно."

Оттук нататък можете да ги подканите да се включат, когато са готови - с уверението, че ще бъдете там, за да ги подкрепите, добави тя.

Колкото повече избягваме ситуациите, толкова повече тревога ще изпитваме за тях в бъдеще, което може да ги направи по-трудни за изпълнение следващия път, каза Чиапини. Но това не означава да бутате детето си в дълбокото.

"Може да се наложи да се справим с дадена ситуация постепенно. Например може да се наложи да насърчите детето си просто да установи зрителен контакт по време на разходка, преди да очаквате от него да зададе въпрос на някого", каза тя.

И ако се притеснявате, че срамежливото поведение потиска детето ви, можете да потърсите подкрепа от педиатъра или училищния съветник на детето си, за да ви помогне да намерите ресурси, каза Чиапини.

Съществуват терапии със и без медикаментозна подкрепа, които могат да бъдат особено полезни за деца и тийнейджъри, изпитващи тревожност, добави тя.


 Източник: CNN