Не течът на данни от НАП е навредил на хората, а медийната психоза и публикуването им: Съд

За да отхвърли иска на Стефанова за бездействие на НАП по защита на данните, съдът пише, че е налице противоправно деяние, за което се води отделно дело и то не е приключило, като не е доказано да е извършено и престъпление. Така съдия Станчев стига до извод, че не може само от административното дело да се направи извод за незаконно бездействие на НАП по изпълнение на задълженията по GDPR. Според него може да се предположи, че отговорна е трета страна, която е извършила хакерската атаката.

„Обратно на възприетата от ищцовата страна теза, този негативен резултат не презюмира противоправно поведение на администратора на лични данни, изразяващо се в бездействие на последния да приложи подходящи технически и организационни мерки за осигуряване защитата на базата данни така, че срещу нея по никакъв начин, от никого и с никакви средства да не може да бъде достъпено.

Възприемането на тази теза би означавало, че всеки, който е станал обект на каквото и да било посегателство, следва да понесе отговорност, че е допуснал извършването на същото, тъй като не е положил достатъчно грижи за предотвратяването му“, се казва в решението на съда.

Отделно от това, съдия Станчев не приема за доказани и моралните вреди, претърпени от Стефанова заради изтеклите ѝ лични данни. Жената твърди, че е изпитала страх и притеснение от възможна злоупотреба след хакерската атака. Показания е дала и сестра ѝ, която е казала, че притесненията на Стефанова били свързани с възможно посегателство срещу собствеността и бизнеса ѝ, като това продължило 2-3 месеца. За съда обаче това не са факти от реално настъпила вреда, за която жената да бъде обезщетена.

Според АССГ „изтичането“ на лични данни в публичното пространство е нормално да предизвика емоционален дискомфорт у всеки човек.

„Възприето е в съдебната практика обаче, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са хипотетични и евентуални, а реални“, пише съдия Станчев и заключва, че по делото не са представени доказателства за реално настъпили вреди от Стефанова.

„Нормално е да се изпитва чувство за нарушена неприкосновеност на личността на ищеца, следствие от социалния дискомфорт и наложената от медии психоза, но в частност съдът не приема, че този дискомфорт е причинен от бездействието на ответника. По-скоро това се свързва с престъпно посегателство, но такова не е доказано“, мотивира се още съдията.

„В случая евентуалните вреди за ищцата са причинени по-скоро не от твърдяното бездействие на НАП, а от публичното оповестяване в интернет пространството на достъпените по неправомерен начин нейни лични данни, което представлява действие, опосредяващо настъпването на крайния резултат“, се казва още в решението на съда, което не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВАС.